Изтича времето, изстинал пясък,
след залез слънце ширнат по брега.
Хладнеят дланите, посрещат плясък
самотен от залутана вълна.
Прелитат чайките с финален крясък, ...

КАКВО СИ ТИ...
Красимир Трифонов
Какво си ти? Най-страстната поема?
На римите ми влюбения свят...
И стихове от нежност сътворени. ...

Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае – ...

Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...

Странно промъкваща
Силно докосваща
Връхлитаща
Недоумяващо как
Изригваща Любов! ...

Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си... ...

Аз единствен съм за теб, помни.
Аз ще съм в съня и сърцето ти дори.
Аз за теб ще бъда този. който ще показва любовта не с юмруци а със рози.
Аз за теб ще бъда принцът, не жабок.
Аз за теб любима бих опълчил се на Бог. ...

Мъглата майска много ми хартиса,
от сивото се скривам в сладко лято,
денят ме гледа – млад и нестъписан
и хуква с мен, смехът ни е награда.
Рисуваме небе на точки златни, ...

Когато Оливия Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. ...

Има ли някой,
от мене да вземе,
мъката тежка,
от сърцето разбито.
Излъгах го, Боже, ...

/ В памет на родителите ми /
.
Майка, не че е моята майка, но очите й излъчваха спокойствие, сигурност и честност,.. гледаха добродушно и разбиращо .
- Ех, тогава бяхме млади,.. а и времената бяха други, искахме да следваме, да се издигаме в служебната йерархия,.. а може би зад тези амбиции стояха а ...

Пълзяло си в гората
охлювче рогато.
Мечтало си в поляната с тревата
да иде да попасе,
че спомен имало в главата ...

България, земята на велики, горди, смели синове,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,
Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна
бял олтар сътвори,тази земя силна, непокорна, горда ...

Започваме от средата ...
Самото начало е на https://otkrovenia.com/bg/proza/novata-az-nachaloto
P.S. Jonn, ако не си се отегчил от това, което си прочел до тук – да кажа гордо аз накрай – Mia+Лиа писаха около 5 часа безспир, ама дано да си е струвало това писане. Надявам се да не съм досадила. Тия д ...

Обичам те
Обичам те до небесата,
до най-красивите звезди,
до утрото и до зората,
до слънчевите летни дни! ...

Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...

Една целувка
времето скъсява
в часовника от
пясъчните мигове.

Обичам розите в градината,
защото ги поливам с мечтите си
и ягодите, узрели от магията
на слънчевия лъч, роден в очите ми.
Обичам черешите в градината, ...

Кажете ми,
какво е да си ничий.
Нали всеки се ражда
от родители.
Дори да не ги е познал. ...

Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...

За спомените
(опит за лирично есе)
Щом вятър откъм спомените клати
във паметта ми „белите петна“
и във амнезията образи познати ...

Лека нощ, моя обич добра!
Плъзва хлад изпод тънката риза.
Тази вечер не пиша писма.
Надалече умът ми, пречистен,
се превръща във друмник желан; ...

Някога, преди много,
много години...
Във гъстата трева...
отнесена от бурен вятър,
попаднала муха... ...

VIII. Влюбени птици летят
Бърза Полина в гората зелена,
изворче срещна с водица студена.
Сянка му хвърлят високите буки...
Две гургулици в дъбравата гукат. ...

Той сяда на първия ред до прозореца,
скромен човек, даряваш своите слова.
Излиза и разкрива душата си на хората,
излива в стиховете си своята вяра и доброта.
Прочита своята творба и благодари на Бога, ...

Животът е безкрайни друми,
Неспособни да се облекат в думи.
И дори за миг да изгубиш същността,
Затвори очи, почувствай любовта!
Почувствай свободата, волността, ...

1.
Беше неделя следобед. Инспектор Френцов се бе отпуснал в един фотьойл и отпиваше от ароматното кафе, докато леля му Ваня се суетеше в кухненския бокс и размяташе тесто за милинки. Една тава вече беше във фурната и в стаята ухаеше вкусно.
Инспекторът обичаше да се наслаждава на такива спокойни мом ...

Цяла нощ шумят листата
на дърветата отвън.
Мислех, че брули вятър,
а то дъжд е вдигнал шум.
Тъмни облаци покриват ...

Там на бала оркестърът свири,
полюлейте са сякаш звезди.
Офицери в сини мундири
заговарят красиви жени.
Там паркетът кристално блести ...

/всички случайни съвпадения са прицелни/
Май…
Люляк…
Бира…
Водопади любов, ...

Нашият отбор, разбира се, е противник на нагласените мачове. Ама като няма друг начин да спечелим…
хххх
Разправя ми големият син. Намерили канадските внуци отнейде кибрит. И той не знае отде – всичко им било технизирано, какъв кибрит?
Та единият взел кибрита, попитал за какво служи и драснал клечка. ...

Залей ме, Слънчице, с любов,
в деня ми искрено светлей!
Безспир да чувствам твоя зов -
залей ме, Слънчице, с любов!
Да бъде всеки миг по- нов ...

На П.
Прозвънва пак в ушите ми: "Figura ti!*
На смях ще го обърнем, общо взето.
Хей, sorellina**, плитък е кобура ти
и мене ще направиш на решето". ...

Модерно е значи на днешното време
да гълташ илачи и луд да те вземе,
виртуални пържоли да ти изпраща,
че с тези наяве... то сън те не хваща.
Не искам скафандър и звездни кюфтета – ...

Хей, дъждецо, за малко поспри!
Аз съм тук! Не видя ли сълзите?
Лазят тихо в мойте очи.
Ти ела и ме там отведи.
Там където реката тече, ...

Роденият без късмет е надарен с трудолюбие.