Едно тракийско село през ранната есен е като кошер пълен с мед.Една уханна, благодарствена благодат се стеле в равнината:ухае на пъпеши,дюли и цъфнало индрише -на оскъден припек по икиндия...
Ирина събра в един куфар каквото можа от моминските си рокли, после избухна в горестен плач,защото осъзна,че ...

Хей лято, като Джаста-праста
отрязах още февруари
набързо всяка снежна пряспа
и в бялото приших ръкави
със слънчеви мечти. С рапани ...

Не ме е страх да съм сама.
Не ме е страх да се будя без теб в ноща.
Не ме е страх ти отново да си тръгнеш.
Не ме е страх отново да чуя Не те обичам.
Не ме е страх да чуя отново Сбогом. ...

Вървя сама през есенна гора
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента, ...

Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...

ГОДИНА/
-Добри!Добри!-упорито повтаряше жената и плясна по бузките възпълничкото момче,което лежеше на земята.С разперени ръце и крака,на дебелия килим се бе проснало 4-5 годишно дете,което не реагираше по никакъв начин.Вперило поглед в тавана и с учестено дишане,момчето не даваше индикации,че чува ...

Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставя ...

Рейдж & Аннализа Скароне - За да не забравим (Никога)
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alex Andrea Vella (Raige) & Stefano Breda
---------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Когато - преди седем дни
се върнах от Патая,
за четри дни спестих пари,
в Слънчака да гуляя.
Отидох там, в хотел с една ...

Преди отплаване
Преди отплаване различни
в главата мисли се тълпят
и реални, и мистични
те бързат да се предредят. ...

Докато си пиеше кафето, чу, че трябвало да се мисли. Едва не се задави от смях. Ама че простотии – да мисли днес… Баш днес! Когато има толкова работа… Трябва да отскочи до село, да види старите, да удари някоя мотика на лозенцето, да обере каквото там е станало, че жената заръча, да разпредели какво ...

Ваканция, ваканция! Ура!
За лятото, за лятото! Ура!
Щастливи скачат весели деца:
"Ваканция, ваканция! Ура!".
Игри, ще почнат още от зори: ...

Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...

Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...

Тази странна любов - толкова тиха, безропотна,
тези тъжни очи, издълбали за сълзите улеи,
тази болна душа пред съдбата безпомощна,
това клето сърце, позабавило сетните удари...
Не ти стига деня, изтървал кръгло слънце на двора, ...

Прочу се плажът ми дори
сред чуждите туристки.
При мен се редят от зори
дори и секси миски.
С Голямото ми реноме, ...

Първи въпрос: На колко години си?
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...

Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...

В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш, ...

Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя. ...

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...

I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...

Zhivodar DUSHKOV
I spent my whole childhood in my home village. My Dad didn’t take me to town until it was time for me to start eighth grade. Our school is good enough but I was entranced when I stood in front of the building of the high school where I was about to start: a grand staircase, a high c ...

Господа, събрах ви извънредно. Да – разбирам: обяд е, жега е, че и климатичната инсталация се е повредила вече десет минути. Но – налага се да се поизпотим в името на бизнеса и бъдещето…
Стреснат съм! И възмутен! Какво правите? Какво правим всички ние, господа?
Докладваха ми, че имате тук проблем с ...