В прегръдките ти,мамо,
тревогите забравям,
там чувствам се мъничко дете
и на рамото ти, глава полагам,
да се стопля с твоето сърце. ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...

Искам да изрисувам очите с толкова погледи скрити.
Искам да докосна ръцете, със страстните пръсти впити.
Искам да изпия снагата, капка по капка и сън и подир сън.
Искам да те гледам красива и нежна във нощ и във ден.
Искам да обгърна душата ти, мислите, чувствата. ...

Софийска сутрин – снежна викторина,
въпросите са ледени на вкус,
минутите на пръсти ще преминат,
но пак се чува нежно хрус и хрус.
Макар и снежен март – върви, не спира, ...

роза —
(не)споделена
вселена

Обичам те! Повтаряш ми го често.
Но дали това е твоята любов?
Дали и ти разбираш и усещаш,
защо с мен се чувстваш като нов!
Дали това е обич или чувства, ...

Нейните мъже я разглеждаха тайно
и тайно опипваха слабините си.
Отначало спазваха прилична дистанция
и претегляха дали е по силите им.
Нейните мъже ú предлагаха Рая ...

Той носи излъскан балтон,
усмивката грее дежурно.
С познат до баналност фасон
и своето ведро ноктюрно.
Фалшивото тъй си личи – ...

Вселената внезапно опустя.
Звездите дъх стаиха от уплаха.
Във тъмен плащ загърна се нощта.
Единствено Луната с мен зачака.
Единствено Луната с мен заплака. ...

По пръстите ми не останаха следи
от кожата ти матово-кафява,
очите ми - две парещи сълзи,
горят по-силно от жарава.
По устните ми няма спомен, ...

Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...

Срещали ли сте такива хора
дето хранят се с чуждо страдание?
И гледаш ги отвън - икони,
а вътре гният от зло и безсрамие.
Те не виждат човека отсреща, ...

Паднал отдавна и оттогава пълзи
а съдбата над него рони сълзи
с години го гледа как се мъчи
и как болката постоянно го дъвчи.
Но той не спира и не се предава ...

Две звезди са блеснали на небосвода
Изпълвайки небето с ярка светлина
На сатенената нощ, разкъсват те воала
Изпълвайки сърцето ми със топлина
Две звезди, преобраз на очи копняни ...

Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...

Несбъднали се приказни целувки
задавиха поредния ми зов.
Заших с лъжи отворената рана
и даже не написах послеслов.
Приплъзнах по последната ти страница ...

Ние сме безумци
Ти в мечтите ми
Аз в съня ти
Търсим се
И ...

Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...

Зная, някой ден ще се събудя
и денят ще свети бял, както никога.
Нищо вече няма да е трудно,
ще вървим със теб така света обикнали.
И звездите някъде високо ...

Страхувам се, но никога не плача
и, страннико, не моля милостиня.
Мадона съм, а после съм палачът,
причастие съм, сетне - гилотина.
Да, грешна съм. Такава ме обича. ...

Не можех с поглед да обхвана
и пробвах с геоложки чук.
Пред мен Епохата застана.
Попита – От кога съм тук?
Защо морето се изправи ...

Погледни ме! Замълчи!
Излишно тук е всяко слово.
Целуни ме! Не плачи!
Днес се срещаме отново...
Години дълги на раздяла ...

Всеки ден, моля се да си добре
и да ми простиш за тези редове!
Очите ти - неведнъж възпях,
усмивката - неведнъж я споменах!
Ако някой днес, реши да ме попита, ...

Животът е прекалено кратък и цинично суров, за да го пропиляваме в мисли за сенки от миналото. Навярно и ти си закърмен с онзи извечен материалистичен стремеж за токсично притежание на всичко, както и на фалшиво обожание от всички. Старанието ти непременно да ги получиш, е нищо друго, освен едно бос ...

Расте и вече старее!
Човек расте,а после порасва,
на младини всичко му пасва,
млад ли е..,раната му зараства!
разочарова ли се, всичко угасва! ...

- А-а-а, Вениаминааа, Вениаминчеее, Вениаминченцеее, … Венчеее … къде сиии? Съкровище мое … дъще … Защо, защо я отнехте от мееен? … Извергиии … Сега лежиш някъде … безпомощнааа … самичкааа, а-а-а, чеденцеее, а-а-а!
Така започна новия ден. Един обикновен делничен ден, в средата на лятото. Жегата все ...

Бушуват бури, урагани
в моето сърце ранимо.
Събирам спомени отбрани
и гоня щастието безспирно.
Мечтая за дни чисти, ...

Бойко, с бойните си рефлекси
на бивш пожарникар,
и в Политиката действа,
като при пожар.

Най-хубавите стихове остават ненаписани.
Най-хубавите думи винаги са неизречени.
Защо се лутаме в злободневие залисании,
във самотата си и болката обречени.
Най-чистите ни мисли са копнения ...

Епископ Евгений Босилков (1900 – 1952 г.)
Той е роден в Белене, а детството му преминава на брега на тихия бял Дунав. Огромна роля в неговия живот изиграва майка му, която се стреми да възпита момчето си да вярва в Бога. И усилията й се увенчават с успех. Когато става на единадесет години Евгений Бо ...

От теб цветя не чакам
ни картичка сложена в цветен плик,
ни тихо "ало" в телефонната слушалка,
ни внимание към мен за миг.
Клюмна крехкото ни цвете, ...

Форел
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измисл ...

Как да кажа бяло като всичко е черно
Как да кажа сбогом като не е за последно
Как да зашия счупените си криле
Как да ви излъжа, че се чувствам по - добре
Как да те целуна като ми обърна гръб ...

Между млади поети
- Каква ли е била еротичната поезия преди много,
много години на село?
- Мани, мани! Като знам с какви рокли са били и
с какви сукмани...?! ...

Ти ме роди,
ти ме отгледа,
ти ме възпита,
ти ме извая човек.
Ти ме научи на честност, ...

Устни далечни и така желани.
Ръце копнеещи да прегърнат нечие тяло.
Тяло, така нуждаещо се от топлина,
от онази страстната.
Очи, жадуващи да видят онова лице, ...

Тъмна нощ се спуска над земята
Обвивайки я с мрачните поли
Покривайки небето с черна сянка
И отнемайки му всичките звезди
Луната плаха, инак пълна с светлина ...

Понякога ми се мълчи.
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта? ...

По пътят на живота с теб вървим любима.
Със трепет във сърцата ни сега.
Без страх от бъдеще неясно, заедно ще крачим в любовта.
И ето те пред мен любима моя, усмивка нежна ти ми подари.
Със топли думи ме заливаш мила, колко много ме обичаш, твоето сърце крещи. ...

Трудности и пропасти
от раждането ми - до днес,
но не проклинам живота си,
а се възползвам с интерес.
От бурите почерпвам сила, ...