Тишина е... Двамата мълчим.
Между нас стена ли днес " градим " ?
Посивя небето, не мечтае.
Няма нежност. Самотата вае
призраци от лед, с лик нетърпим. ...

състезание
по
колоездене —
вятър по̀ривен
в сърца ...

Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна - ...

Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен ...

Ние със Сашо отворихме една бутилка вино, която засрамено беше се скрила в хола под масата. Беше една тъмна, гадна и мръсна вечер. Бяхме се скатали в апартамента ми в Депфорд къде живеех вече втора или трета година, не помнех.
Той не намери тирбошона, може би защото аз вече го нямах. Последният път ...

Това ясно утро.
Тази светлина.
Този свод небесен.
Този вик от красота.
Тези ята от птици. ...

Мога да изтрия сълзите,
а градът да забрави моето име,
дори да си отрежа косите
и живота в шепи да скрия.
Мога без път да поема, ...

Мислиш ли за мен така, както аз за теб? Сънуваш ли ме, когато вечер заспиш? Усещаш ли липсата ми така, както аз твоята? Будиш ли се нощем, търсейки ме до себе си?
Изгаряш ли в незадоволен огън? Виждаш ли ме пред себе си денем, когато не съм до теб? Липсва ли ти моята топлина?
А сега нека ти кажа как ...

ТЕ И НИЕ!
Болка се "потулва" с алкохол или медикаменти,
нали "лекуваме болест" със странни компоненти?
Ами, да... живота ни е от толкова цветове създаден,
но не на всеки от нас пропорционално е въздаден! ...

Слънце грее сред синината гъста,
вятър хладен повея предесенни листа,
величествен на дъба ръста,
чиито клони 'кат медни мъниста.
Самичък лежа под сянката студена, ...

Младостта - да запалиш, макар и напразно,
мъждукаща свещ пред лицето на вятъра.
Да посееш във вехта, пропукана ваза
последната алена багра на лятото.
Като факла да вдигнеш високо онази ...

То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...

РАЗБОЛЯ СЕ СВЕТЪТ
Разболя се светът - много-много отдавна
и изгуби кураж да лети.
Закопня за измамното, без да остави
към духовното даже следи… ...

Нощем София е тиха,
по-безлюдна и по-чиста,
сетивата ми откриха
чара ѝ на прима виста.
Тайнствена и по-любима, ...

Евтини дрехи, евтини хора,
стоки – сираци на всеки пазар.
Евтини думи пълни с умора,
змийска отрова – безупречен цяр.
Евтини мисли, погледи също, ...

„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...

Изминаха безброй години
страхът убива чувството накрая
Можем ли да го кажем?
Можем ли да го опишем?
А можем ли завинаги да умрем? ...

О, Ден,
с радост, мъка и любов благословен!
Зад ъгъла се скри развял
момчешка бяла риза-
платно на кораб, ...

Застанал пак, загледан в пъстрите очи
Така красиви и толкова дълбоки
Скрили в себе си и тайни, и мечти
Но също болка, огорчение и вопли
Очи, в които аз обичам да се губя ...

Не мога нищо повече да кажа.
Морето явно не е до колене.
От много оглушали екипажи
издавиха се моите сирени.
Не вярвам „Златно руно“ да намерим. ...

Кацна ми на пръстчето мъничка калинка …
Питам аз: „Калинке – малинке, де е моята блондинка?“
Тя ми се ухили: „Спинка!
Спинка, бе с един блондин!.“
Ядно цапнах й един. ...

Мои снажни зелени богини
насред двора извили снага.
Толкоз много, много години
аз ви крия в мойта душа.
Колко малки, мънички вий бяхте, ...

Прегърни ме
Казваш ми тихо ,прегърни ме, с лека тъга,
доближавам се и прегръщам твоите рамена.
Лицето ми докосва шията ти снежно бяла,
усещам парфюма ти хубав с дъх на цветя. ...

Слънце, южен вятър, топлина,
пролетта разпали в нас мечтите,
но месец март с характер на жена,
показа ни от кого и как, зависят ни... .съдбите.
Силен вятър, мраз и студ ...

Борбата е неочаквано добра!!!
НАП-ористи са агентите:
отвсякъде се сипе скрита пара!
Идат на "Сполука джентълмените"...
*** ...

Влюбих се във самотата,
мълчаливата ми любов.
Тя следва ме на местата,
де вирее моят живот.
Не изисква нищо от мен, ...

Създадена е нежна и слаба.
Но пожари разгаря,
когато се влюби.
Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби. ...

Спомен остана невзрачната зима,
снегът в сърцето ми за път се стяга,
нова каляска днес слънцето има,
пролетни ръце към мен протяга.
Дръзко пулсира вълшебна надежда, ...

Нощта е предизвестие за сън.
За сън ли? Не заспивам, нецелунат.
Очертва се безкрайност. Но отвън,
а този свят без теб е кръгла нула...
Луната е студена стъкленица, ...

Тогава
Когато Вятърът намери своя дом
и уморен от скитането безпосочно,
притихне в длани от съдби без трон,
изплетени да го побират…точно. ...

Ти си със силна воля и дух несломим
като природна стихия неудържим
в бурята се чувстваш спокоен
вода пиеш от дъжда пороен.
Ти си от този тип хора ...

Изниза се поредната година
от времето ни на Земята.
Натрупахме тъга и радост,
но имаме душевна младост.
В четир'сетте, когато бяхме, ...

Животът ни сякаш в нереалност потече.
Май, Всичко е вече ... онлайн.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...