От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...

Снощи те докоснах. Наистина докоснах. С върха на пръстите си нежно те досноснах. По косата леко те погалих. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Нежно те докоснах. С устни те докоснах. С върха на устните жарко те докоснах. По челото, по очите. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Д ...

Разбрал съм отдавна, че кофти живея!
Че много работа - а малко се смея!
Че трябва да видя в Париж - капитола!
Венера Милоска във Рим чисто гола!
Че искам да чуя в Слънчака - Сантана! ...

Повярвай!...
Не съм това, което ти искаш..
Не съм това, което ти търсиш!
Не съм тиха , спокойна, покорна!
Не съм! ...

Къде? Почакай! Балът още
несвършил е, а хукваш ти!
" Прости ми! ( казваш ) Полунощ е!
Каретата ще отлети! "
Каретата ще отлети!? ...

Тенис на мухалка
се играе днес
с топче и бухалка
буди интерес.
Тенис на мухалка ...

Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...

Аз българин съм във чужбина
избутвам там година след година
гордеех се в началото с това
но дойде време и главата ми увря
аз боря се със разни обичаи ...

Сбираш дългия ден
в глътки мащерков чай,
вън - мъгли и студен
ледно зъзнещ безкрай.
Гледаш мрави кордон ...

Мъглата на прага на зимата
полага шепи върху земята,
пази пламъчето,
Теб,
топлинката ...

Луксозните покрайнини на голям град.
Малък затворен комплекс.
Късно лято.
Събота - срещу неделя.
Малко след полунощ. ...

и нищо ново
пак — под слънцето — едно
тегло-олово

Във полето на живите
до сега път проправях..
и мъчих се и старах се -
неразбранa останах..
Във полето на мъртвите.. ...

Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...

Като ангел чиста, нежна,
с лъчи ме ти огря.
Дари ми ти надежда -
искам мъката да спра!
Далече сме един от друг, ...

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?
Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
Тук долу, погледни надолу и ме виж.
А ти си?
Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна. ...

Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...

Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...

Ако бях ден от седмицата,
щях да съм събота,
излегнала се в най-удобната
възможна поза.
Щях да се настроя в тих режим, ...

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
НАГОРЕ
И ето че настъпи денят за раздяла,
ковашката гилдия беше изковала,
само за една нощ сандък от желязо, ...

Скована е от страшен студ душата ми
и не потрепват топлите й чувства.
Надеждата, подпалена от залези,
в забравата на болката се впусна.
И ледници притискат любовта ми. ...

***
Долно Камово имаше малко над триста къщи, а населението му беше около осемстотин души, по-голямата част възрастни, пенсионери. Имаше основно училище, което едва оцеляваше заради малкото на брой деца. Селото се стелеше живописно по единия бряг на Луда река, като от запад, север и юг бе обрамчено ...

Учим пак следобед. Ние сме на смени.
Рано се събудих и тревога в мене
цяла нощ ме стряска - мисля си за село.
Силно безпокойство май ме е обзело.
Чувам баба Койна с Вежен че говори, ...

В тихото ми място на дните
в моите мисли сама си стоя.
Разгръщам, като написан роман,
препрочитам наново и... мълча.
Кого съм ранила, бях ли добра? ...

Без нея? Не, не съществува
и смисъл грам да продължа!
Разбрах го! И ще се сбогувам
със всичко, щом я няма тя.
Семейство, дом - така далече - ...

Не искай от мен да те обичам,
само когато е лесно;
в думи любовни да ти се вричам,
когато всичко между нас е чудесно.
Не искай от мен да стоя безучастно, ...

Спомен...
Опитвам да си спомня любовта
и тръпките, които съм забравил,
но отлетяха толкова лета́ –
живота ми изниза се по право... ...

В сряда сутринта се събудих доста късно. Избръснах се, взех си душ, облякох мекия син халат и отидох в кухнята. Направих си кафе „Jacobs Monarch“ и зашляпах с чехли към хола. Седнах на дивана, протегнах дългите си крака и запалих една цигара „LM“. Отпивах от кафето и се кефех на уюта и стилната обст ...

Опит за тълкуване на сънища...
В залязващия ден загледан
си мисля пак какво ли не,
понеже често напоследък
сънувам бягащи коне... ...

Облечена си в бял гащеризон,
под който... няма късче плат...
Приличаш ми на сладичък бонбон,
най-вкусният на този свят.
Обвивката ти вече е излишна, ...