Защо ме остави
под дървото на мечтите?
Листата му прикапват -
сълзи на водопад,
от никого нечути, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Лятна нощ край нас настъпва,
пак пред мен си тъй припрян!
Мойта гръд в тих свян потръпва,
скрита съм зад зид с бръшлян! ...

ЕЛА ОПИТОМЕНА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Ела
по времето, когато се къдри мъглявината,
когато се въртят цветята в светлината, ...

Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...

Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...

Трябваше ми юридически човек. Потърсих. Край голямата сграда на съда са леговищата на юристите.
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...

Нежна си, като ангелско перце,
като дъх на пеперуда лекокрила.
Гореща си, като Обичащо сърце,
а всъщност и така е, мила.
И думи не достигат за да те опиша - ...

Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворена ...

Пораснах отдавна.
Не вярвам в магии,
но още две феи в часовника спят.
Не казвай на никой.
Те денем се крият, ...

Тежко е мечтаното завръщане,
когато е загаснало семейното огнище.
Боли. Насила се прегръщаме.
Домът ми се превръща в леговище.
И всички са от вълчата порода. ...

- Давай да плащам, че много бързам, имам час за фризьор!
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...

Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...

Какво ли правят цветята нощем.
Като нас и те ли сладичко спят.
Или пък на групи си говорят,
надалеко от този шумен свят.
Дали като нас и те си завиждат ...

Любов обречена не е това.
Привличането силно надделява.
Душите ни се галят със слова...
Любов обречена не е това.
Безспир желая те и те зовà. ...

Цяло сéло се извърви,
като облак спря над мен.
Да ме хока, да ме мъмри,
че съм още стар ерген.
Всички баби очилати ...

Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...

Ако в себе си поискаш да надзърнеш
излез да се разходиш под дъжда
и ще съзреш светлина и мрак прегърнати
от любов нехващаща ръжда.
Струйките дъждовни са вестител ...

Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...

В един фатален късен час
Съдбата думата си каза.
С Рогатия се срещнах аз.
Веднага той ме забеляза.
С отровно жълтите очи ...

Не натрупах достатъчно грехове.
Затова ли все още живея?
Съдбата в дяволска нива оре
и скърби в лехите ѝ сея.
Дали ще се хванат и порастат? ...

Тайни и загадки, досиета „Х”,
бяха за мене идеята – фикс.
От стъпки пак дочувах шума,
мина ми какво ли не в ума.
На светлината от мъждукащи звезди ...

Тъй усмихнат е денят
и с върбови клонки светът е закичен...
Слънцето прегърна пролетта,
всеки е щастлив, добър и по-различен.
Вървя към църквата в тази суматоха, ...

На едно лъскаво събрание голямо
се случи чудо никъде по света невидяно,
един хитър, безскрупулен еврокрадец,
бе канонизиран за велик евросветец.
На официаната лъскава трибуна наредени, ...

На всички цветя в сайта
Много по-светла е тази неделя,
всички празнуват с цветя пред иконата.
В храма свещеник тържествено пее,
църкви закрилници стават за молещи. ...

Празник днес е на цветята,
за теб, цвете, аз се сещам,
че хубаво цвете е жената,
че не искам да съм сам.
Окъпана в слънчеви лъчи ...

Земјата ми умира.
Ги губам подароците
качувајќи се
по твојата скалеста песна
со вкус на синап. ...

Български цветя
Като цветята красиви са нашите деца,
покълнвали от зрънце в майчина утроба.
Порастват бавно, израстват техните листа,
поливаме ги с обич и с духовна красота. ...

Цветница
Връбница
Цветна Неделя
радост навред
и се обич ...

Вместо с Вирусите да враждуваме -
дайте с тях да се спогодим:
"Студената война" да заменим
с "Мирно съвместно съществуване".

"Не казвай нищичко, млъкни! Млъкни!
Щастието тишина обича!"
Чувах цял живот от хорските усти.
Но, тя боли!
От очите ми изтича. ...

Раздвоение
Душата ми – струна натегната,
в страстта си трепти, ще се скъса,
знам тази любов е последната,
но просто обидно е къса... ...

Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...