Глава 19. Поглощение Земли.
*- Учитель, может быть, есть смысл ликвидировать эту крошечную Землю, она начисто испортилась. Во Вселенной триллионы планет, а мы замкнулись на этом затерянном унылом клубке, завитом из какой-то сотни соответствующих положению дня веществ, постоянно ищем бутоны невероятн ...

Сънувам сън, че вирусът ме хванал.
Лекуват ме, обаче съм умрял.
В ковчег - от мен каквото е останало
и ей ме, проснат, на савана бял.
Ех, викам си, уж мерките ги спазвах! ...

Все още драпам, на живота по баира
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...

И знам, че няма по-хубаво от чистата любов. Но съществува ли още тя...или ще си представяме за нея само от това, което сме гледали по старите филми и което четем в книгите. Има ли още от онези хора, които не се поддават на изкушения и не захвърлят с лека ръка любовта към ближния си. Понякога ми се и ...

/Указател в помощ на либерасткия писач. Червената точка е за всеки случай!/
Черен петък
Чернееш ми се пред очите…
Работа на черно
Черна икономика /сивата засега е разрешена/ ...

Критична маса на любов -
критична на омраза.
И нямаме идея
какво ще ни опази?
Щом всеки ден по малко ...

Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...

Написах бурите със теб,
по песни съживявах
грешния рефрен.
Много пъти те изписвах,
но никога до край ...

Просто утринно настроение.
Секунди
Спокоен, спокоен, спокоен ...
Като утро, сменило нощта
на живот от прокоба разстроен ...

Навалица безмилостно жестока.
А маркетите, казват, здраво бачкат.
Един служител падна. Друг ще го смени и…
толкоз.
какво тук значат прости продавачи?! ...

Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...

Това е останало в спомените ми от детските години. Ако някой знае името на инструментала или авторът му, нека да сподели!
https://www.youtube.com/watch?v=a9hXUbC83PM

Представям Ви рецитиране на мое стихотворение+музика ( песента се казва " Богове и чудовища" изпълнител Лана Дел Рей - пиано/инструментал )
А ето текста на самото стихотворение :
Закъснях...
За добро утро,за лека нощ, за как си...
Закъснях... ...

Една муха излезла от тоалетната,
реши да се превърне в пеперуда...
Бе с чисти дрехи и гримирана, и спретната,
за нов живот изпълнена с възбуда.
Та тръгна да лети тя по цветата, ...

Сърцето ми
подскача
като топка
върху релсите,
на ластик от ...

Всяко лято във разгара
тръгваме към Сточна гара
с пояси, с торби с екипи
всякакви и скъпи дрипи.
Цялото семейство, баба и деца ...

Като змия... студена и гладка
Без всякакво чувство...
Съвсем безучастно...
И съвсем целенасочено,
се плъзгаш в живота на хората... ...

Днес ти прекрачи моя праг,
усетих аромат на магнолия,
носещ в себе си женственост и красота,
мирис, вдишан един път,
който не може да забравиш. ...

Кажи ми нещо! Говори ми!
Да чуя любовта отново,
да шепнат устните любими...
Кажи ми нещо с мило слово!
Кажи ми нещо! Не мълчи! ...

„Скъпи Дядо Коледа...“...
Малкото момченце побърза да довърши писмото си до белобрадия старец, защото вече минаваше четири следобед и скоро пощенската станция щеше да затвори.
Навън беше станало доста студено, а от небето като балерини се стелеха малки и бели снежинки. Все пак беше обичайно за това ...

Прочетох автор, някакъв лирик
и в миг за мене стана той велик!
И нежност, и топлота в мен се появи.
Перото свежо най-дълбоко ме плени!
Отвори се душата за сонет. ...

Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне? ...

Покривка на карета
В червено и бяло,
Тук-там прогорена,
Тук-там пожълтяла.
Пепелник, пълен с фасове. ...

Любовта е звезден ангел,
долита от вълшебните
пространства...
Докосва те с нежност -
и с трепет изпълва се сърцето ...

Всичко онова което бях,
остава непроменено вчера.
И болката и любовта,
дори да съм сломена.
А днес отворила чадър в дъжда ...

Снегът е закачлив и малко смешен,
търкаля се в краката и ме гали,
снежинките по миглите ме решат,
а той протяга лапата си бяла
с невинна, детска, искрена усмивка - ...

Жадно, човекоядно нощта прегриза гърлото на деня.
По небето за секунди се плисна алената карантия на залеза...
Тъмна кръв по бялата шия на безкрая пълзеше.
Кулминация - залез!
Въздухът трепти. ...

Праведно трябва да живееш,
пътеката към доброто не е лека,
но повтаряй си, че ще успееш,
вярата отделя звяра от човека.
Не се отчайвай при среща със зло - ...

Аре, бегай - толкова съм груба...
Знам, не се събират сродните души.
Ще пълзя, ще плача и ще се погубя,
ще си отрежа дългите коси.
Сипвам трето! От обед пия! ...

На Пети
Исках да надникна във душата ти
и мисля, че донякъде успях.
Мила моя, тръгнала нанякъде,
до тебе, все по пътя ти вървя. ...

Две мечета от стъкло стояха в очакване някой да ги купи и да им даде смисъл за живот. А те имаха нужда от любов. Сърцата им бяха толкова големи и пълни с топлина, че едва се побираха в лапичките им. Реших да се зарадваме с тях за Коледа.
Декемврийският вятър ме подгони, но не ме спря. Скоро пристигн ...

мъдро в родния
език се съчетават
в „Янин“ „Ян“ и „Ин“
.....................................
в „Янин“ „Ян“ и „Ин“ ...

Четеш по мен…
И сякаш съм любимата ти книга.
В очите ми откриваш паднали звезди.
И пожелаваш, вечно да ме има,
да бъда в нощите, в самотните ти дни. ...

Не съм поет. Макар, че в рими пиша.
Не съм чак толкова добра.
Знам, мисията на поетите е свише
да правят по - красив света!
Ала нощем се промъквам тайно ...