Все някога ще си простя
за едната обич, до болка разпиляна.
Напук на хаоса, ще се събера
и на правилното място ще остана.
Все някога ще се измълча ...

Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето, ...

На таз земя аз бях
На таз земя аз скитах
На таз земя аз някакси разбрах
Какво е да си човек. Живях
С всичката ми корест, воля, страх ...

Лунна нощ...
(вълшебна импресия)
... За нас ли бе, или́ Вселената
(изпитала безброй неща)
със Вечност незадоволена – ...

Вечер, когато в душата ми
огън бушува и всички наоколо спят,
в ума ми мисъл една тършува,
като гладен скитник в дъжда.
Нощем гледаш ли до късно луната, ...

Сам избра първенец януари
и съдбовен венец му дари,
зимата усмирена завари,
мекота ти изпрати в зори.
Развилняла довчера, погали ...

Не знам как така се случи. Някак си случайно.
Някак си съдбовно. Изведнъж ли беше?!
Или постепенно…? Не ме питай защо…
И аз няма да те питам…Само искам да те прегърна.
Да те прегръщам. И не мога да ти устоя. ...

Как ухае на сняг. Как ухае на истинска зима.
Но ръцете ми парят от огън в студения лед.
Колко много години през тях ей така си заминаха,
а пък още се будя всяка сутрин на двайсет и пет.
И си правя кафе с две-три бучки красиво мълчание. ...

На този ден цветя за теб събирам.
Далеч от мен си. Как да ти ги подаря?
Безброй слова в главата ми напират,
но нямам сили да ги изрека.
Получих много обич и утеха, ...

Вдъхновено по стихове на Contessa ( Светла Асенова ) .
Всяка прилика с реални лица и събития е случайна.
Contessa: Ах, устните ми как да ги целунеш?
Ни да ги вкусиш, ни да ги отминеш! *
Agferdousi: И в двата случая ли ще съм губещ, ...

В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...

Ето, тръгвам след миг само с шал, а нозете ми — боси.
ще ме стопли ли в зимна фъртуна човешката длан?
Да последваме с теб, тази нощ сред звезди среброкоси
пухкав сън по ресници, на сънен площад разпилян.
Сред небето Луна, като резен лимонов ще плува, ...

Мило дете,
аз знаех, че някой ден ще се наложи да напиша тези редове. Защото знаех, че ще умра и ще трябва да поверя майка ти на теб. Тя беше любимата ми жена и ще си остане винаги. Но не аз, а ти трябва да се грижиш за нея. Да ѝ даваш любов, за да не усеща липсата ми. Да бършеш сълзите ѝ, когато е ...

В моят храм се влиза на пръсти.
Не се моли! Икона не съм!
Забранявам! Недей да се кръстиш!
По-добре остани си отвън.
Моят храм е поруган и ограбен. ...

И тази нощ ще разиграем любовта
на масата зелена на комар,
ще я положим на масата като залог,
разкъсвайки гърдите си,
заливайки ги с алкохолни пари, ...

Залезът бе кървавочервен
с цвят на отлежало вино.
Хванал с пръсти светлината в плен,
замираше тихо, спокойно и мирно.
Аз гледах неговите цветни нишки, ...

В танц безумен се въртиме, гълъб аз, сокола ти си.
Хайде бързо проследи ме и над мене се спусни.
Горе!
Долу!
Повдигни ме! ...

Късна нощ. Малолетен геймър изтребва поредната орда чудовища на компютъра си. Изведнъж вратата на стаята се отваря и се появява баба му.
- Ех, чедо, ако продължаваш да се занимаваш с такива ужасии след като умреш със сигурност ще те пратят в Ада. - обажда се притеснено старата.
- Нищо не знаеш, бабч ...

Когато си обесебен от натрапчивите мисли,
че поглед не замръзва пред заключени врати,
когато да превиваш гръб не си орисан,
ти вярваш в себе си, избраникът си ти
да води кораб по следите на мечтите, ...

Подир толкова люшкане, лашкане
да и намерят формата,
тя, самата, набра трудов стаж
и се пенсионира.
Реформата

Слънцето почука по мойте клепачи,
от съня ме откупи с много златна любов.
Но главата ми удряха триста ковачи
и за среща с деня не се чувствах готов.
Огледалото изпадна в шок при вида ми - ...

Любовта на живота ми
Беше любов от пръв поглед.
И за двамата. Ожениха се по любов. Тя правеше всичко с любов. С любов готвеше, с любов му переше чорапите, с любов го гладеше, с любов го завиваше през нощта, дори с любов чистеше и колата.
От тази любов се роди първото им дете.
А той на всички разказв ...

Забележка на автора ... най - после намирам място на тези редчета, свързващи Пролозите със Съдържанието
Какво стана ли ? Беше много просто - докато чаках всред редиците барети и военни машини, струпани около бърлогата на похитителите, се чу едно мощно 'Ураааа' и всички гледаха нагоре в небето, как а ...

Косите ни се изправиха и всичките не знаехме къде да се денем. Къде ли не търсехме, нейните следи завършваха до неоправения й креват. Всъщност – не съвсем, липсваха й няколко дрешки и едни сандалки, явно през нощта се беше обляка набързо и излязла навън. Градинарите, .. тоест охранителите също не бя ...

Забележка от автора - този епизод е двоен и паралелен, прочетете свързаната част на Джей
Нещо непреодолимо ме беше измъкнало от кревата през нощта и ме теглеше навън. Приближих се до прозореца и видях странно сияние озаряващо двора – въртеше се, пулсираше, появяваха се дълги израстъци като пипала, з ...

Изпълнител - Бойка Дангова
Музика и текст - Петя Ченкина
Аранжимент - Пламен Велинов

Ти си магия,
за теб мисля всеки ден.
Лъчите ти нека пия,
за да съм засмен!
Толкова зло има на тоя свят, ...

Снежни топки и усмивки...
Ех, че пада веселба!
После вкусна топла питка...
Празник чуден! Коледа!
Вълшебна... свята тишина. ...

Усещам всяка твоя фибра силно -
палитрено, словесно, музикално.
Заливат ме сигналите обилно
от нежния ти дух феноменално.
Рисуваш по душата ми картини ...

От вчера обичам да сядам във бара,
а днес си поръчах ракия от нар!
На дамата в ляво, предложих цигара,
а тя ме заплаши веднага с шамар!
Взех я на прицел, че май, не е права, ...

ВТОРА ЧАСТ
Глава 14
ЕЛИС
Два дена след пристигането му в родния Ланкашир, с Майкъл се свърза млад човек по име Чарлз. Той съобщи, че у него се намира подаръка от Джесика. Те се договориха за среща в Лондон. След месец Майкъл разполагаше с 30 грама сушени кубенсиси. На Майкъл му се струваше, че живот ...

4 часът след полунощ е,
а сънят далече е от мен.
Колко пъти след такива нощи
виждал съм, как ражда се нов ден...
Колко пъти стаята ми свети ...

Навярно аз умирам от любов
(защото не умира любовта ми).
Обичам до безсилие.
До гроб!
Обичам до солта във всички рани. ...

Заради две очи... Била съм млада,
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива, ...

Върна се Борко от строежа, удари една ракия, хапна, придружавайки манджата с две бири, сетне го напъна изкуството и надраска три стихотворения и една поема. Можеше и повече, но изгуби маса време да поправя правописните грешки в тях. Не, че го бъркаше дали се пише овца или уфсъ – той беше свободомисл ...