Като ангел чиста, нежна,
с лъчи ме ти огря.
Дари ми ти надежда -
искам мъката да спра!
Далече сме един от друг, ...

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?
Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
Тук долу, погледни надолу и ме виж.
А ти си?
Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна. ...

Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...

Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...

Ако бях ден от седмицата,
щях да съм събота,
излегнала се в най-удобната
възможна поза.
Щях да се настроя в тих режим, ...

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
НАГОРЕ
И ето че настъпи денят за раздяла,
ковашката гилдия беше изковала,
само за една нощ сандък от желязо, ...

Скована е от страшен студ душата ми
и не потрепват топлите й чувства.
Надеждата, подпалена от залези,
в забравата на болката се впусна.
И ледници притискат любовта ми. ...

***
Долно Камово имаше малко над триста къщи, а населението му беше около осемстотин души, по-голямата част възрастни, пенсионери. Имаше основно училище, което едва оцеляваше заради малкото на брой деца. Селото се стелеше живописно по единия бряг на Луда река, като от запад, север и юг бе обрамчено ...

Учим пак следобед. Ние сме на смени.
Рано се събудих и тревога в мене
цяла нощ ме стряска - мисля си за село.
Силно безпокойство май ме е обзело.
Чувам баба Койна с Вежен че говори, ...

В тихото ми място на дните
в моите мисли сама си стоя.
Разгръщам, като написан роман,
препрочитам наново и... мълча.
Кого съм ранила, бях ли добра? ...

Без нея? Не, не съществува
и смисъл грам да продължа!
Разбрах го! И ще се сбогувам
със всичко, щом я няма тя.
Семейство, дом - така далече - ...

Не искай от мен да те обичам,
само когато е лесно;
в думи любовни да ти се вричам,
когато всичко между нас е чудесно.
Не искай от мен да стоя безучастно, ...

Спомен...
Опитвам да си спомня любовта
и тръпките, които съм забравил,
но отлетяха толкова лета́ –
живота ми изниза се по право... ...

В сряда сутринта се събудих доста късно. Избръснах се, взех си душ, облякох мекия син халат и отидох в кухнята. Направих си кафе „Jacobs Monarch“ и зашляпах с чехли към хола. Седнах на дивана, протегнах дългите си крака и запалих една цигара „LM“. Отпивах от кафето и се кефех на уюта и стилната обст ...

Опит за тълкуване на сънища...
В залязващия ден загледан
си мисля пак какво ли не,
понеже често напоследък
сънувам бягащи коне... ...

Облечена си в бял гащеризон,
под който... няма късче плат...
Приличаш ми на сладичък бонбон,
най-вкусният на този свят.
Обвивката ти вече е излишна, ...

Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир!
Приказка вълшебна
с любов и щастие,
с болка и страдание,
пресъздаваща история прекрасна, ...

Ще ме вземеш ли, мила при теб,
до сърцето ти тихо да легна
и заслушан как бие за мен
нежни длани към теб да протегна.
Ще ме скъташ ли, мила на топло, ...

Приказка с Млада кралица...
(поучително)
Една история зловеща
бих искал днес да ви разкажа,
а в нея има страст, но с нещо – ...

Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...

Мрак се спуща над Пирин плани́на,
ветър пее сред вековни бо́ри,
извисоко грее месечина,
майка жали, с нея си говори.
Ой ти светла, златна месечинко, ...

Понякога ми е много мъчно...
за всичко ми е мъчно!
но най ми е мъчно, че няма на кой да го кажа..
и ме е срам, че живея във време, в което Любов се пише съкратено – Л’ов
произнасят я все по-тихо, плахо... ...

Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...

И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят.
Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари.
Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля?
Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.
Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на ...

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...

- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.
- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.
Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта.
- Благодаря ти!
- Няма защо. ...

Не си далечно ехо сàмо
и не е празен моят зов,
защото чувството е прямо
и топли с искрена любов.
Случайността е нещо нямо, ...

Същият си,
като аромата,
с който те свързвам.
Труднодостъпен,
будещ любопитството ми. ...

Любов! — „Пред Нея...“ —
рече Бог — „... най-вече Аз
благоговея!“

Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...

Любовта е споделяне,
тя е сега в миналото и утрото,
една вечна и ярка дъга,
дъждът във всяка река,
всяка една капка море, ...

Как да бъдеш ти добър
В свят, в който всичките са лоши?!
Нима не си обречен ти на смърт,
Нима не ще те изядат коварни лешояди?!
Нима единствена съм аз такава?! ...

Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...

ОСЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ И ЗЛАТУШКА БЯГАТ ОТ ДВОРЕЦА
Дорде по пътя яздеше, обратно към града,
юнакът все се чудеше, как случи се така,
да го спасят дърветата, в оня страшен миг ...

Луната пълна заблестя,
макар че мрачно е небето.
Тя с ярката си светлина
по пътя нека да ти свети!
И да те има все така ...

В часът на Есенната равносметка...
Часът на Есенната равносметка
дойде и ме направи луд –
една искрá в Душата ми засветка,
а тя е заредена със барут!... ...

Есен подранила
Есен подранила ме облъхва –
Слънцето по ля́тному гори́,
вятърът в баира се задъхва,
въздухът ухае на мечти... ...

Здравей, приятелю от фейса!
Не съм те виждал, но се знаем.
Ако се срещнем днес във рейса,
едва ли ще се разпознаем.
Но няма никакво съмнение, ...

Из въздуха се носи миризма на КОВИД. Миризма, която може да ви накара да забравите всички останали миризми. Впрочем КОВИД е съкращение – Китайците Объркаха Всичките Игри на Доналд. А по Европа пък броди радикален ислямизъм. Сиреч – коранавирус.