Епископ Евгений Босилков (1900 – 1952 г.)
Той е роден в Белене, а детството му преминава на брега на тихия бял Дунав. Огромна роля в неговия живот изиграва майка му, която се стреми да възпита момчето си да вярва в Бога. И усилията й се увенчават с успех. Когато става на единадесет години Евгений Бо ...

От теб цветя не чакам
ни картичка сложена в цветен плик,
ни тихо "ало" в телефонната слушалка,
ни внимание към мен за миг.
Клюмна крехкото ни цвете, ...

Форел
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измисл ...

Как да кажа бяло като всичко е черно
Как да кажа сбогом като не е за последно
Как да зашия счупените си криле
Как да ви излъжа, че се чувствам по - добре
Как да те целуна като ми обърна гръб ...

Между млади поети
- Каква ли е била еротичната поезия преди много,
много години на село?
- Мани, мани! Като знам с какви рокли са били и
с какви сукмани...?! ...

Ти ме роди,
ти ме отгледа,
ти ме възпита,
ти ме извая човек.
Ти ме научи на честност, ...

Устни далечни и така желани.
Ръце копнеещи да прегърнат нечие тяло.
Тяло, така нуждаещо се от топлина,
от онази страстната.
Очи, жадуващи да видят онова лице, ...

Тъмна нощ се спуска над земята
Обвивайки я с мрачните поли
Покривайки небето с черна сянка
И отнемайки му всичките звезди
Луната плаха, инак пълна с светлина ...

Понякога ми се мълчи.
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта? ...

По пътят на живота с теб вървим любима.
Със трепет във сърцата ни сега.
Без страх от бъдеще неясно, заедно ще крачим в любовта.
И ето те пред мен любима моя, усмивка нежна ти ми подари.
Със топли думи ме заливаш мила, колко много ме обичаш, твоето сърце крещи. ...

Трудности и пропасти
от раждането ми - до днес,
но не проклинам живота си,
а се възползвам с интерес.
От бурите почерпвам сила, ...

Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси... ...

Кокичета. Лалета. Минзухари.
И люляци цъфтят. Прекрасно.
Пробуждат се копнежи стари,
в душата ти проблясват страсти.
И колко овехтяла е стратегията, ...

Обичай, обичай до края!
Нека чувствата в тебе не спят
и не, за да идеш във Рая -
да оставиш следа в този свят!
Изправи се с чиста душа ...

I use myself and others in moralistic ways,
for all my sisters and brothers live their better days,
finding out what they are truly meant to be,
insatiable to the point of insanity.
Missing out on the seemingly insignificant, ...

От родителите си на тази земя довлечен
току що родил се и вече обречен
без никой да те пита обратното броене започва
живот първо ти се влива, а после източва
но как използваш своето време ...

"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:
Защото там съм вечно влюбен. ...

Из "Новия Свят"!
30 г. назад тръгнахме за бъдещето НИ, из "Новия свят",
Жена, Деца до мен и вярваха,че не може да има обрат?
Продадох и планувах,а и парите ни бяха достатъчно,
не знаех развоя..за да оставя настрани нещо остатъчно? ...

Непрестанно аз се грижа,
стихът ми да е мил и благ!
Ту го реша, ту го стрижа
като някакъв хлапак!
Храня го с хорей и ямб, ...

Вълците чакат пълнолуние, за да започнат да вѝят, а политиците избори.

" С кожа от седеф по- гладка
лягам в пъстрата трева... " *
Красотата ти е рядка,
с кожа от седеф по- гладка.
Всяка твоя аз загадка ...

Някои свикнали са да казват,
че любовта не е достатъчна,
че често тя е просто грешка,
страст, която като огъня загасва,
че причинява само и само болка, ...

МНОГОЪГЪЛНИК
Тя желае Него (1).
И той я желае Нея (2).
Но Тя (2) не желае Него (3).
Но желае Него (1). ...

По стръмното на Истината
се катери
Илюзията ,че те имам
с раница пъстра
от най-здравото Доверие, ...

От снимка позната усмихва се чичко,
от погледа ясен разбира се всичко.
На птиците казва той ясно, на глас:
"Политнах и аз, лекокрил като вас!
На бяла ракета под звездно небе, ...

- Мъдростта са изводите от натрупана през вековете глупост
- Родените да пълзят летят с правителствения самолет...
- Женски извод: мъжете са толкова непостоянни – днес спиш с един, утре с друг...
- Внимание, жени! В района се е появил сексуален маниак. До района се стига с автобус № 333…
- „При наше ...

Ти ми разказа много за любовта,
за това, колко е топла и нежна.
За чувствата буйни, що в нея горят,
как всяко чудо в нея проглежда.
Ти ми показа, как се обича до болка. ...

Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...

Шуми градът, бръмчат коли,
народ върви под път, над път.
От ранен час до късен мрак,
градът не спи - гледач във транс.
А нейде там фонтан звъни ...

Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи - ...

Oчите й влажни, опустушената й душа,
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни ...

„Във Враца гарга не каца“
Нар. поговорка
Бяла августовска вечер
над града се спуска вече
и със нея целий град ...

Когато и да се завръщаш, спри
и никога назад недей поглежда.
И колкото и да те боли,
откривай в болката надежда.
Когато и да те целуна, зная, ...

Слънчев ден. Тече реката
и по пътя си шуми.
На брега, тук до гората,
с теб отново сме сами.
Следвах те и по полята, ...

Тя:
.Девет кръга делят ме от Рая
и пътеки с неясна посока.
Любовта и във двата си края
се оказа потънала в болка. ...