Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни. ...

Раздялата е малка смърт,
една бръчка в челото на дните...
един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето. ...

Немее календарът на зимата на прага,
погребани неродени и неизживени
недочакани срещи, любови разпилéни...
Нереално лято, като на кино –
несподелени залези и несрещнати изгреви, ...

Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна ...

- Какво се случва с Вас,Госпожице Айшли? Какво става с Вас?-запита младият полицай.
-Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.
-Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф. Айшли само го погледна окукорено с голе ...

Кажи ми честно,
би ли убил
пеперуда,
и на мравката
би ли ...

Копнея аз да те целуна
Копнея аз да погаля твоите коси
Копнея туй прекрасно тяло да прегърна,
но най-вече копнея ти да си до мен
и любовта и сърцето си ти да ми дадеш. ...

Улица празна!
Време сумрачно, мъгла!
Силует на жена!
С умът си прозряла,
с очите видяла ...

Циганино, с твоята цигулка,
дето срещаш циганското лято,
посвири. И другия – с гъдулка.
Само тъжно шумолят листата.
Лятото със слънцето замина, ...

Години
...луди млади години!
Литнахте като сиви гълъби.
нар. песен
Държа бъдещето за ръчичка ...

Правда в нашата родина нека има,
нека не съдията решения да взима,
защото често той става корумпиран
и виновният в затвор не е прибиран.
Порочна си е тази наша правосъдна система, ...

Беше малко и рошаво кученце с неустановена порода, нещо средно между болонка и йоркширски териер. Козината му въпреки, че беше сплъстена и мръсна, в нея се разпознаваше жълто оранжева окраска. Под спуснатия му перчам се подаваха две живи въгленчета , а между тях рижава муцунка с черно и влажно носле ...

Бях забравила как се пише писмо…
Беше в детството, много отдавна.
В себе си криех милион и едно
забавни и искрени детски желания.
Обещавах да бъда послушна, ...

Когато тръгна към успеха...
Една жадувана илюзия!
Сценарий, декор, пиеса,
ми изглеждат твърде чужди.
И вярвам, че нещата чакат ...

Всички тези обезглавени кралици,
всички тези овъглени вещици
седят на кея и броят
корабите, които ще потънат
и им махат ...

2
***
Явор шофираше със сдържана усмивка, която обаче пренасяше струи позитивна енергия по всички части на малкия Нисан, а Катрина се усмихваше блажено, сякаш поемаше с пълни шепи от тази енергия. Колкото повече се отдалечаваха от София и се сливаха с природата на пустото дефиле, толкова повече благ ...

Няма може би, тук съм.
И лъжите ги няма.
Аз наяве, не сън съм,
не фалшива измама.
Виж, как пейката топли ...

Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.
Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…
И развивам рулото с тъгата си вътре през мен
като плат от зелени и мъхести хълмове.
Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите, ...

...
По тв-шоуто скандират:
" Долу маската!"
В очакване лицето му да видим...
Всекидневно новините апелират: ...

Твоят влак се задъхва
по завоите остри
на твоя стръмен
житейски маршрут...
Но не е достигнат ...

Цял живот си търся сродната за мен душа.
Без да осъзнавам с какво да и спечеля любовта.
Със думи може би красиви,или мили жестове от моята страна?
Каквото и накрая да се случи,трябва да го разбереш,че за твоята
любов се боря и няма начин да ме спреш. ...

Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...

Предизборното блюдо
си е чудо -
Кюфтаци, два, и наденица между тях
(тук посланието предизборно разбрах)
Към него и ракийка, домашарка, ...

В същия парк,
някъде след завоя
небето се зарази от смях.
На алеята
реши, че съм твоя. ...

Не посягай! Не е време да скверниш тишината ми,
да нахълтваш със взлом,
не е време.
Аз отдавна живея в едно свършило лято
и сама си измислям проблеми. ...

СЕДЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ПОСЛЕДНИЯТ ДВУБОЙ
Още слънце неизгряло, рано сутринта,
проскърцала протяжно желязната врата,
бил Патаран по нощница на царския балкон, ...

Ако днес си отново кръстовище,
а животът, озъбен те дърпа,
запокитва те в битки чудовищни
и светът сякаш пак е изкърпен
от тревожност, вина, колебания ...

-Щастлива ли си, детето ми?
Неочакваният въпрос ме извади от унеса ми. Напоследък се самовглъбявах доста често. Обикновено в компанията на членове от семейството на Чакърови. Чувствах се неудобно сред тях, а ме мъчеха десетки въпроси.
Къде е дъщерята на Чакърови? Защо всъщност са ме наели? Какви ли ...

И спомняш ли си в оня нощен ден –
Ноември, дъжд се сипеше с галони.
Ти седнал беше в 83 пред мен,
а тя до теб бе седнала и ти говори.
И слушаше я с любещ интерес, ...

Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда ...

Останах без думи..
Вече всичко ти казах..Макар и на ум..
Когато всъщност те срещнах,.. те,..
боязливо, направо..страхливо..
се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара, ...

Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...