Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че няког ...

Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога ...

- Пак ли оригналничиш? – прекъсна го тя – Защо само се правиш на интересен? Нали за това съм пуснала телевизора - гледай, слушай, да разбереш какво става… Останалото са твои глупости. Все дириш под вол теле. А нещата са ясни. Ето – цял министър ти казва каква е истината…
- Хм, хм… - изкашля се той – ...

И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...

Сам съм, жестоко помилван.
Сам съм. Присъда търпя.
Сам ще остана във филма.
Сам по света ще вървя.
Сам на брега на мечтите, ...

Когато те предават неусетно,
полека, тихo, ей така.
Безстрастно някак си, по сметка,
не мога да привикна към това.
Да режат късчета от мойто его, ...

Там... нейде... в гората камчийска
е скрито...
забравено вече село́...
наречено бе Булаир,
преди време... ...

Към теб погледнах смирен -
но убодох се от розата аз,
че от теб, слънце, бях озарен,
но в сърцето ти е мраз...
Към момиче светло, лъчезарно, ...

Приказка – алегория
Далече, далече, през девет планини в десета, в най-високи и непристъпни места, там където небесата докосват земята и орлите вият своите гнезда, се намирал домът на Живот, повелителят на земния свят, и неговите три деца - Свобода, Слободия и Робство.
Свобода била най-голямата от т ...

Открих своята красота
по пътя на любовта.
Запазих своята доброта,
но капна сълза и сърцето отново заживя.
Обикнах своя живот ...

Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...

Ежедневни приключения 12
...
Получих похвала,
бях мил и дисциплиниран на горската поляна
към моята принцеса бяла, ...

на баща ми
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" - ...

Слънце, целуни ме по очите
(Молитвата на Литатру)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Слънце, целуни ме по очите.
Волно и неволно - все съм грешна. ...

И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам - ...

Млечна дундеста Луна
на нощта кросното стяга.
Най-накрая – хладина!
Аз ще дойда, ти си лягай!
Искам да подишам злак ...

В един фатален късен час
с Рогатия се срещнах аз.
Изчадието упорито
и нервно тропаше с копито.
Съзирах злоба, че личи, ...

,,За магарето на мост,
за ината прост
много точна
е шопската повеля!"-
каза ми веднъж ...

Бе някъде три часа сутринта - тогава, приемано още като времето на всичко зло и греховно, каращо те да се предаваш на греховните и изкусителни грехове, часът на злия дявол. Алис, която бе едва пристигнала в имението, а вече бе достатъчно оплетена до конци в едно голямо приключение, за което дори и н ...

На прага на Ада добре ли се чувстваш?
Нали си родена да стигнеш до там?
Но нещо във мислите само прелистваш...
И нещо те кара да чувстваш и срам.
На прага на себе си как се приемаш? ...

Невъзможното завръщане
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
Аз няма как да се завърна
във бащината къща вечер, ...

Достатъчно е да ме желаеш.
Словото ще те осмисли.
Светлина ще те събуди
и простори ще разкрие
любовта към целостта ми. ...

Коннико, не ми отнемай слънцето,
че трудно бих живял самичък в тъмното.
На теб за нищо няма да е нужно,
то плаши и прогонва таласъмите.
Защо ти е?! То само ще ти пречи. ...

Криза
Премиерът беше разочарован и бесен. Вече няколко дена не стихваха протестите на опозицията с искане за оставка и освен множеството изпълнения в стил „Дон Кoрлеоне”, един от мотивите беше неговото пословично простодушие, дразнещо интелигенцията. Всъщност, той не се включваше в групата на неколц ...

4.
Зария забременя. Толкова се надявах братовчедът да се кротне и най-после да порасне. Появата на едно дете може да промени семейството към по-добро, но може и да го провали. Не съм знаела до този момент какво става в главата на Зария и какво е намислила. Всички чакахме с нетърпение раждането на де ...

От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА: В ГОРАТА
Донесеното съобщение в двореца на Циклок То говореше за недвусмислена среща между оракула и принцесата. Циклок То върна вестоносеца с обратно изискване срещата да бъде на негова територия, а освен това даде изрично пожелание тя да бъде проведена в прочутите афилиеви ...

Да имаш мама означава
да имаш покровителка голяма.
Орлица, страшна за света,
зорко пази малките деца.
Рицар в доспехи златни ...

Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може д ...

Кръвта и се разстилаше като огнена лава във вените, а веселото потрепване в стомаха на освободени, сякаш от плен пърхащи с криле, пеперуди, беше отдавна потънало в прашните шкафове на времето. Сякаш излязла от посивяла кал, душата и се бореше с неродени, изстреляни напосоки мисли, сгърчени от вражду ...

Започнах да не разпознавам себе си. Бях аз, но търсех утешение за болката. Усмивката превръщаше се в клоунска гримаса. Добротата изстиваше като ледена висулка. Потърсих лек за своята рана, ала не намерих. Попитах се отново ли сгреших, не бях ли права... Мечтаех за теб и за морето, което отразяваше л ...