Събуждам се. В главата ми се вихри карнавал,
в устата ми изчезнал вид, изглежда е умрял,
във стаята свиреп тайфун, навярно е вилнял.
Да бях умрял!
Децата са при тъщата и то за месец цял, ...

Пътувай, човеко! Пътувай!
Жадувай за много любов
и никога ти не робувай...
Сега тишината е зов...
Животът е раждане свято. ...

Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...

– Ура, ура, свалихме мутрите, свалихме мафията...
►– Браво, браво, българи юнаци, яки сте, сега хайде да работим.
– Ко речи?
►– Сега трябва да работим....
– Оставка, оставка!!!!

Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
но без да поглеждаш към моята странна съдба.
В сърцето ще чувстваш и радост, и скръбна отрова,
и мекия привкус на горска крайзвездна делба.
Отронва се спомен от теб подир слънчева нишка ...

Прилича на сила,
а всъщност на слабост прилича.
Любов проявила,
а някак не знай да обича.
Подава ръка, ...

Едно взето решение -
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите ...

Някога…. по нашите земи
живял е цар, Траян се той наричал.
Уж цар, а дълги козешки уши
срамно под короната надничали.
За тайната му хората не знаели, ...

Живеем в страна на абсурдите. Въпреки, че сме част от света и затова няма как да не сме в икономическа криза, дълго време ни убеждаваха, че нямало такова нещо. После дойдоха други, започвайки да предлагат абсурдни мерки. Все пълни глупости за сериозните икономисти. Но не за недоучените, всезнаещи бъ ...

НАНОРОБОТЪТ
Годината беше 9325. Беше златен век за нанороботиката. Всички се надпреварваха да направят най-малкия възможен модел. Дълбоко в недрата на Земната федерация, много млади мъже и жени правеха опити да го превърнат в невидим дори и за окуляра на електронен микроскоп. Всички усилия бяха насо ...

Часът бе седем сутринта. Слънцето постепенно започна да изгрява и да показва красивите си,топли лъчи,галещи земята и всичко живо на нея. Пойните птички от близката гора запяха веселите си,закачливи песни. Сенките и тъмните фигури от черната нощ,започнаха бавно,но постепенно да си отиват. А странните ...

5.
Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха к ...

Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...

Случка, излязла наяве покрай колажа "Какво иска българинът" :)
Пейо лежеше на дивана и се наслаждаваше на безметежно спокойствие. Някой наивен привърженик на ню- ейдж би предположил че медитира, но щеше да е много далеч от истината за извършващата се усилена мозъчна дейност, развиваща се под черепа ...

/басня/
Разрошена и с поглед див,
сред гълъбите кацна врана.
Пернатият елит свадлив
се възмути и шум настана: ...

Срещнах го в този объркан свят съвсем случайно.
Една съвсем обикновена разходка,една грешка допусната по невнимание и целия ти живот се преобръща с главата надолу!
Щях да го подмина,но съдбата е имала други планове за нас!Отървах се на косъм от сблъсък с него (той караше колело),а аз бях си усилила ...

Пулсиращи в идеални прави
искрящи въздушни армади
от безмасови частици любов
срещу големия черен покров.
Искам колкото дете на три ...

Лято е,
горещо е,
безтегловно и скучно е...
"Е"-то вкъщи,
все се мръщи, ...

Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной. ...

В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...

От небето капе слуз,
а земята е страдание,
грешно - кървава на вкус
и въздиша с отчаяние...
Градове в руини - гробници, ...

Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...

Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...

Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова

Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...

Синя тишина
Затворен в свойта самота,
светът ми се разпада на парчета.
Изгрява слънцето едва
зад тъмните разкъсани пердета. ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Старият полковник започна утринната гимнастика. Е, не като във военното училище едно време, когато това беше любимият му час. По къси гащета, по потници, в колона по един, свити лакти до тялото, бегом, бегом, бегом… И никакви отклонения на очите в неправилна посока – гледаш гуменките на тоя отпред и ...

Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...

Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...