Денят пореден без да съм до теб.
Колко ми е мрачен щом далеч съм аз от теб.
Всяка глътка въздух ми е трудна, защото моят въздух е въздишката по теб.
Какво ли изпитва твоето сърце не знам?
Но ще ти кажа за моето какво със сигурност си знам. ...

Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...

На всемира в тайнството вечно,
там където се раждат звезди,
разлюляна от ехо далечно
Андромеда тревожно не спи.
През шпалира на звездния прах ...

Роди ме, майко, и без късмет.
Но хвърли ми пъпа на казана.
После само гледай и не ме мисли.
Без радост в живота няма да остана.
Роди ме, майко, и на полето. ...

- Здравей Стас – поздравих го аз.
Искаше ми се да звуча закачливо, но успях да го докарам по-скоро на заклета пушачка. Защо гласът ми беше паднал толкова?
Карпов не отговори на поздрава, а се пресегна навън и довлече един по един за врата тримата виновници. После трасна вратата и врътна ключа.
- Е, ...

Наистина ли си отиваш, казвай ми!
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото? ...

Не ми казваш сбогом, тръгваш да целуваш,
изстинаха устните, просто не можеш,
на навик-гангстер не се поддавай да жадуваш,
с очи ми каза Вече искам край да сложим.
Каза ми го но изглежда че не знаеш, ...

Скъсах броеницата на Очакването
с нетърпеливите пръсти
на Желанието.
Извиках те силно в съня.
Чух мислите ти ...

Едно нещо е огънят, а друго – светилникът; единият има силата да излъчва светлина, а другият е направен да свети, на когото е нужно.
Св. Василий Велики, „За сътворението на небесните светила“
Хадес, замъкът „Гнездото“, наши дни
– Е, колко са днес? – Емпуза се облегна на силовите линии в мекия, пружи ...

Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни. ...

Раздялата е малка смърт,
една бръчка в челото на дните...
един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето. ...

Немее календарът на зимата на прага,
погребани неродени и неизживени
недочакани срещи, любови разпилéни...
Нереално лято, като на кино –
несподелени залези и несрещнати изгреви, ...

Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна ...

- Какво се случва с Вас,Госпожице Айшли? Какво става с Вас?-запита младият полицай.
-Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.
-Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф. Айшли само го погледна окукорено с голе ...

Кажи ми честно,
би ли убил
пеперуда,
и на мравката
би ли ...

Копнея аз да те целуна
Копнея аз да погаля твоите коси
Копнея туй прекрасно тяло да прегърна,
но най-вече копнея ти да си до мен
и любовта и сърцето си ти да ми дадеш. ...

Улица празна!
Време сумрачно, мъгла!
Силует на жена!
С умът си прозряла,
с очите видяла ...

Циганино, с твоята цигулка,
дето срещаш циганското лято,
посвири. И другия – с гъдулка.
Само тъжно шумолят листата.
Лятото със слънцето замина, ...

Години
...луди млади години!
Литнахте като сиви гълъби.
нар. песен
Държа бъдещето за ръчичка ...

Правда в нашата родина нека има,
нека не съдията решения да взима,
защото често той става корумпиран
и виновният в затвор не е прибиран.
Порочна си е тази наша правосъдна система, ...

Беше малко и рошаво кученце с неустановена порода, нещо средно между болонка и йоркширски териер. Козината му въпреки, че беше сплъстена и мръсна, в нея се разпознаваше жълто оранжева окраска. Под спуснатия му перчам се подаваха две живи въгленчета , а между тях рижава муцунка с черно и влажно носле ...

Бях забравила как се пише писмо…
Беше в детството, много отдавна.
В себе си криех милион и едно
забавни и искрени детски желания.
Обещавах да бъда послушна, ...

Когато тръгна към успеха...
Една жадувана илюзия!
Сценарий, декор, пиеса,
ми изглеждат твърде чужди.
И вярвам, че нещата чакат ...

Всички тези обезглавени кралици,
всички тези овъглени вещици
седят на кея и броят
корабите, които ще потънат
и им махат ...

2
***
Явор шофираше със сдържана усмивка, която обаче пренасяше струи позитивна енергия по всички части на малкия Нисан, а Катрина се усмихваше блажено, сякаш поемаше с пълни шепи от тази енергия. Колкото повече се отдалечаваха от София и се сливаха с природата на пустото дефиле, толкова повече благ ...

Няма може би, тук съм.
И лъжите ги няма.
Аз наяве, не сън съм,
не фалшива измама.
Виж, как пейката топли ...

Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.
Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…
И развивам рулото с тъгата си вътре през мен
като плат от зелени и мъхести хълмове.
Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите, ...

...
По тв-шоуто скандират:
" Долу маската!"
В очакване лицето му да видим...
Всекидневно новините апелират: ...

Твоят влак се задъхва
по завоите остри
на твоя стръмен
житейски маршрут...
Но не е достигнат ...

Цял живот си търся сродната за мен душа.
Без да осъзнавам с какво да и спечеля любовта.
Със думи може би красиви,или мили жестове от моята страна?
Каквото и накрая да се случи,трябва да го разбереш,че за твоята
любов се боря и няма начин да ме спреш. ...

Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...

Предизборното блюдо
си е чудо -
Кюфтаци, два, и наденица между тях
(тук посланието предизборно разбрах)
Към него и ракийка, домашарка, ...

В същия парк,
някъде след завоя
небето се зарази от смях.
На алеята
реши, че съм твоя. ...