Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето, ...

[la versión española de “One More Time” (Laura Pausini)]
---------------------------------------------------------------------
Мириам Ернандес - Пак
[испанската версия на “One More Time” (Лаура Паузини)]
--------------------------------------------------------------------------- ...

Две сърца преплетени в едно,
две сърца, но всяко по отделно е само.
Едното буен огън, но тихичко като вода,
а другото мъничко дръвче, но твърдо като скала.
Видях те аз макар и не на живо, ...

Не става тука дума за материя.
Телата ни разделят разстояния
и губят се в безмълвие желания,
но отвъдното – то е мистерия.
В света на междузвездни измерения ...

Лаура Паузини - В твое отсъствие
-----------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Antonio Galbiati & Laura Pausini
---------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алфредо Рапети Могол, Антонио Галби ...

Докарах ти отново главоболие,
но ти не бързай, закъсней със зимата.
И аз не исках новини и молих те,
един през друг да не говорим тримата.
Той винаги неканен идва, спорим ли, ...

Тортата - излапах! Винаги е вкусна.
Но за цирка мисля. Другото пропуснах.
Чичо Ваньо пита има ли билети.
Отговорът беше: - Всичко е заето!
В телефона търси братовчедка своя. ...

В отминалото време -
очите на дете.
Каквото който вземе
дали ще го даде?
Детето ще даде, ...

И наръси със злато
есента прегорелите улици.
Къдрокос тича вятъра
и рисува с листата безумици.
Две врабчета се гушат ...

числата
на съдбата
ги размесиха
животът
се стъписа ...

Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала, ...

няма ли
Любов
е
изнемо̀га
сѝротна ...

Ето ни, че спряхме пред първия магазин. Вие какво си представяте, като ви кажат: "Текстилен магазин"? Нещо голямо и специализирано за тъкани, нали? Нищо подобно! Най-долнопробно магазинче, наистина, на два етажа. На първия - готови дрехи, с обявени намаления. На втория - сувенири, локуми и вина. Моя ...

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

Седя аз на пейката и си мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ма ...

Очите ти - най-страстното мастило
от злато и от Слънце по блестят.
Така си слаба, а сломяваш мойта сила
с магията на женския си свят...
По-крехка си от чаша от кристал, ...

Живяла съм я и я сънувам.
И гайдата ѝ ме разплаква.
Доброто ѝ в мене добрува
и корен ме тегли нататък.
За водата ѝ врѝсна* съм жадна ...

И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба.
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили? ...

Това е проблемът на хората –
че смятат чуждия опит за глупост и си мислят
"Никога няма да разбереш моята болка".
Момичетата просто искат най-накрая да намерят добър човек.
Мисля, че всяко момиче иска да има връзка ...

/акростих/
Пътува през пресъхналото лято.
Една жена избрала любовта.
Тъгата проснала си на земята.
Ъглите притъпила на страха. ...

Процедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.
Джесика б ...

Празнуваме Деня на Независимостта,
но от нас нищо не зависи.
Тъжно е, че сме малки в света,
макар че според старите летописи
велика сила някога сме били ...

Очаквам нощите
те ме привличат
сенки витаят,
шепот кръжи
те са различни, ...

Припознай ме, на малката гара
Как забързана тичам към тебе
Прегърни ме, с погледа жаден
Само сянка остава след мене.
Ще се връщам в спомени бурни ...

"Аз съм влюбен в любовта и любовта е
влюбена в мен. Тялото ми е влюбен в
душата, а душата е влюбен в тялото ми.
Разтварям обятия за любовта и любовта
ме прегръща като изгора." ...

Зората сръчка слънцето да става,
а то надигна чело зачервено.
Издуло бузи бавно се прозява,
лъчи разтяга, диша учестено.
Опитва се косите си да среши, ...

Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...

Маските да паднат тази нощ,
нека споделим си болката в душата.
Будни да стоим до посред нощ,
да царува помежду ни после тишината.
Без тягостното напрежение, ...

жена
и
мъж
съжителстват
за ...

Тичам нагоре, слънцето връщам.
С попарени, жарки ръце те прегръщам.
Изгаряш от пламъка, но пак се усмихваш.
Бягаш от мене, но знам че ме искаш.
В сърцето ти аз, в юмрука ти гордост. ...

Да виждам в теб безспир една идилия
това е смисъл, вяра, красота.
В съдбата днес изпълнена с безсилия
само ти си знак на любовта.
Абсурдите редуват се с агония ...