Знае ли някой да събира душа,
затичана светлина да раздава,
която се спира при чужда тъга
и после, сама неспокойна остава?
Да запази мирът си след нечия драма, ...

Където Раят
Земен беше, пустош днес
е и грабеж е,
и людеразреждане
е, и се ад натресе...

Поглеждаш часовника и виждаш, че е 1 часа на обяд, при друг ще е 5. Защо се получава така? Защото живеем в измерение на времето, което е относително и не е абсолютно. Гениалния ум, интуицията и въображението на Айнщайн разбиват голямата бариера, която бе ограничила истински новаторската идея за Отно ...

Памет дал си, ясна мисъл,
сила, воля за живот.
На челото ми написал,
за заблуда: Идиот.
Що си ме белязал, Боже, ...

Sanremo 2020, Eurovision 2020/ 2021
-------------------------------------------------------
Диодато - Шумиш
Санремо 2020, Евровизия 2020/ 2021
---------------------------------------------------------------- ...

Вълк в полето вие,
но от нас се крие.
Тича със листата,
роши ти косата.
Виси на небето тава, ...

ненужни Бòгу са
хвалебства — а човек
да не свирепства

Цял живот все на път
и вместо приятели - влакове.
Дали ще спра на някой кръстопът
и вместо да пътувам, аз да чакам?
Аз нямам дом, във който да посрещам ...

6.
От два месеца Сакатият се подвизаваше, като отшелник в това забравено не само от хората, а и от неговите събратя място. Радваше се на спокойствието, което цари в тази малка горичка, а и му трябваше време да привикне с мисълта, че вече не е като другите. При едно сбиване със съперника си за кучкат ...

Забавно е как всичко това се случи
Каква горчива ирония,
сякаш е удар в челюстта
Всичко е решено от самото начало,
но аз нищо не забелязах. ...

Писна ми вече да бъда дебела,
От днес ще гладувам за седмица-две,
Три килограма домати съм взела
Стек с цигари и много кафе.
Като отслабна с клина си мрежест ...

Малкият Иванчо разтревожен пита баща си:
Тате, какво е бъдещето на България?
- Да остане без българи - отговаря бащата.
А кои ще останат тогава? - любопитства Иванчо.
- Прабългарите, сине!

Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.
А разумът ми знае, че е рано, ...

Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...

Здравей слънце любимо,
днес пак събуди ме ти,
твоите лъчи ме достигнаха,
и аз разсъних своите очи.
Погледнах през прозореца, ...

И пак съм тук - сама.
Късно е, а теб те няма.
Мисля те.
Къде си? С кой си?
Мислите ми са като река, ...

Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейн ...

Конят ѝ лъскав вързопче люлее,
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани, ...

Как искам да застанеш на вратата ми,
сякаш се завръщаш от далечен път,
да те прегърна, да се слеят сърцата ни,
кървави вени отново в нас да заврят.
Да пия дълго, много дълго очите ти. ...

Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.
И тях за кратко ги галеше пясъка, ...

Ще си простя и тази суета.
Ще вдишам аромата на липите.
Ще завали и после ще вървя
след тебе, Боже, смело през тревите
Ще ме усети птиче. Ще поспре. ...

Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева, ...

Нима не ходим вечно по ръба
на рухваща скала в свирепа бездна.
Със острие на нож сме зад гърба,
опряно – наш'та вечна безнадежност.
И нека поиграем още миг ...

Бях паднал в яма при гадините долни. Лазеха по мен търсейки
към душата ми вход. Тогава дъжда падна, небето се затвори.
Дори лъч светлина не ме достигна, но аз знаех, че Си тук.
Земята се разтрепери и морето се разбунтува, а аз издигнах
мощен глас: Свят Си Господи! Тогава Ти ме грабна, спаси ме и ...

Чу се плясък на крила и една разтревожена сова кацна на рамото на Рудолф.
- Какво има, Марта, защо си толкова притеснена?
- Не знам как да ти го кажа, Рудолф, но твоите приятели са в голяма беда! Никъде в музея на привиденията не могат да открият Драхомира! Много вероятно е да е избягала и да се опи ...

Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...

Винаги наблизо, наоколо в съседство,
никога централно в средата срещу кметство.
Помощник, придружител, прислуга под ръка,
никога приятел, близък, довереник в кръга.
Съдбата те ориса и сложи ти клеймо, ...

Животът е криво огледало,
в него всеки другите оглежда.
За един край, за друг начало.
История такава се нарежда.
Не всичко е каквото виждаш ...

Красива съм и страшна като бомба,
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита ...

Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята ...

Завръщам се минал през ада
със смазваща болка голяма,
защото на мен това ми се пада,
като не съчинявам от туй аз драма.
И всичко го чувствах в мараня - ...