Дали се минаха два-три дни и таман обстановката се успокои, на закуската (то пък е една закуска от половин чаша кисело мляко, но това е друг въпрос) та на тази ужким закуска, нещо ме стегна за гърлото. Викам си, няма да е от глад, аз съм на еднократно хранене на ден, защото моята диетоложка с четкит ...

Обичаш ли
Обичаш ли...? Сутрин с косите ти да играя и да искам... Да те изкушавам с възможности, да се смея... С устните си по кожата ти да вая неочаквано... Мило познати невероятности и да флиртувам... Да бъде, както за първи път, едва укротимо. Отвътре и странно пърхащо... И да те мамя с черни очи ...

Тази сутрин слънцето го няма,
леко се протяга бавен облак,
гларусът е кацнал на паважа,
въздухът оглежда се тревожен.
Някаква мъгла е натежала ...

Не мога днес да съм герой
сред тази карантина.
В килера имам две на брой
бутилчици с белина.
Там имам също зимнина - ...

Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...

Под карантина съм,
но пак творя свободно!
Живея в собствен сън,
макар... вътреутробно*...
На мисълта си нямам маска, ...

Едно от трудните неща в живота е човек да се научи да изслушва. Умеят го малко хора. А тънкост в това е и да запази споделеното в тайна. Всеки има нужда да споделя. Обикновено това са неща, които са му причинили тъга. Хората, които изслушват са готови по всяко време на денонощието да чуят какво мъчи ...

И молецът станал е хитряга,
от бедняшки скрин избяга.
В депутатски шкаф се свря
и извика:"Демокрацио, добре дошла!"

Пред света не мога да призная,
че същността ти цялата познавам,
но те следвам, всичко ти отдавам
истината с теб, за да узная.
Красотата твоя е омая ...

В тази тъй необуздана необятност,
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...

Когато някой ден те разобичам,
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...

О, Ковид! О, Ковид!
С око вид неразличим.
Без съд осъмнахме в окови,
с правото да слушаме и да мълчим.

Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел, ...

Защо трябваше да събуждаш циклоните?!
Толкова трудно ги бях утешила!
Разказвах им приказки.
Свършиха и измислих нови.
Пях им хиляди приспивни песни. ...

Големите хора не плачат,
защото са силни и смели.
Едно е в огньове да крачиш,
където тъма̀та се стеле –
а друго да бъдеш героя ...

Вятърът над блатото бучи
и с тръба невидима тръби:
"Бягайте мухи, стоножки,
вие жабчета, жабоци!
Водни кончета със брошки, ...

По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици ...

- Добре дошли на екскурзията из руините на историята, мили деца! Пред нас са развалините на някогашен завод. Дълги години той е сковавал зад бетонните си стени хиляди души на работниците... Моля? Работник са наричали човек, който е имал постоянно занятие, получавал е заплата и нямал право на ежеднев ...

31.
Има, още много има да се разказва.
Не споменах всички имена – а помня учениците си до един. И много истории остават в мен. Не всичко е за пред хората. Лични истории са си.
Е, каквото можах – разказах. Крив, прав – така виждам миналото си.
Нормален разказ на нормален човек за нормалния ми живот… ...

Да творя аз искам да мечтая,
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...

От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...

За няколко седмици светът се промени. Градовете и селата изведнъж опустяха. Настъпи пролетта, но зимата не изчезна от душите ни. Животът постепенно утихна и сякаш замря. Неколцината движещи се по улицата хора, заприличаха на призраци - прикрити с маски и отбягващи един друг.
В последните няколко сед ...

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта ...

Като достолепна личност
на гише се наредих
да получа своя нов
документ за самоличност.
‘Според новата програма ...

Не те харесвам
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...

И не звездите са далеко
Защото стъмни ли се аз ги виждам
Не пречат облаците на небето
До дъха ми да достигне
Но пречи разстоянието, ...

Пролетен дует
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...

За Огъня и за Страстта...
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...

И днес е като вчера,
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...

В поле зелено с тъжни макове
и развилнени пеперуди
пристъпвах боса, нереална
и търсех своите заблуди.
Прикрити в корените на жита, ...

Обикновен мост. Над река Марица при остров Адáта. Е, не чак толкова обикновен, защото по времето на Римската империя някъде тук е пресичала Виа Милитарист. Почти четвърт век минавам по него, за да отида на работното си място. Така година след година започнах да го наричам "моят мост". Колегите се ше ...

Коприва си засял. От сорт- болезнен
И парещо, до болка, ме докосваш
В мрака на връхлитащата есен,
Студът си вкопчил, с нокти, във живота.
И не че не желая да те няма. ...

Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985