Въздухът ухае виолетово.
Романтика през юли споделена...
Една жена с тъга зад воала
отседна като сянка уморена.
И в този миг учудено съгледах, ...

Една несъвършена дума
видях днес и като свещ стопих се,
затрептя душата,тънка като струна,
аз зарадвах се и ужасих се.
Една несъвършена дума ...

Сънувах странен, трескав сън,
душата ми гореше,
Адам и Ева срещнах там,
где слънцето гнездеше.
И тук накрая на света, ...

Катя
Това е спомен... Беше вечер...
Морето плискаше лениво –
внезапен бриз за път предречен
пак виеше нетърпеливо... ...

Лутам ли се между това да бъда горда дама,
която не запълва тази празнота, настанила се в нейната душа,
или да бъда просто щастлива жена,
която неспирно да гледа живота от красивата страна...
Ако мога аз да съм дъжда, ...

На себе си или на друг си верен?
Живееш ли по свои правила?
С пътеки изгревни или вечерни
врати отваряш? Ти ли пожела
с надежда да събуждаш всяко утро? ...

Днес когато сърцето ми
е разкъсано на парченца-
усетих тъгата на хората,
претворена в тъжна песен.
Чух песента на който не пътува ...

В живота тъй красив
имам един циник, той
вечно критикува, все
мърмори нещо, все.
Който е недоволен все, ...

3.
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...

Какво избираш – стръмната пътека през гората или дългата по платото? По първата ще стигнем за нула време до плажа и ще сме на сянка, а по втората малко ще се изпържим, но ще гледаме морето през цялото време.
Нали после ще го гледаме цял ден това море, дай през гората!
Да, но като си умираш от желани ...

Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...

https://www.youtube.com/watch?v=SGJWMyefu3M

Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват.
Обичам да чувам шумоленето,
когато вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам песента на дърветата, ...

Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази. ...

ГЛАВА ШЕСТАДЕСЕТА: ЕЛОХИЯ
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...

Отвей на Буревей съня,
покажи му отгоре Земята,
целуни го в съня му и с злато
поръси му косата.
Труп неволен той мре под тревата, ...

Пак е лято
с боси крачета
и къдрици от морски вълни.
Топли и слънчеви дните
галят от всички страни, ...

Моето финално вдъхновение
чака ме (това е неизбежно).
Другото е ясно, погребение.
Само вечното на този свят е вечно!
Ще съм изживял мига си даден, ...

Нещо след нещо
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден -
представа нямам. ...

Летен миг
Не си ли щастлив
в летния ден,
от изгрев до залез,
да си озарен, ...

Сама
Душата ми със устни докосни,
очите целуни ми, прегърни ме!
Послушай как сърцето ми тупти!
Със твоята прегръдка ти стопли ме! ...

​​​​Цигарата гори, както и ти
В съзнанието ми
Нощем оставам сама
Търсеща и бродеща копнежа
Не се изтриваш лесно ...

Животът – илюзии, страсти, страдания,
с ненужни на никого книжни познания.
Светът се променя, към теб е враждебен,
а разумът с мисли доскоро обсебен.
Когато душата тъгува и моли, ...

Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.
Адам затъва в битово пиянство, ...

На плажа се е стекъл свят
от всевъзможни отпускари
днес всичките ще изгорят,
безмълвно слънцето ги жари.
Рисува ги със четка то ...

Намазана съм с ярък грим,
Окичена съм с пъстри пера.
Нашарена съм като клоун.
Само ти не ме забелязваш.
Обръщат се тълпите след мен. ...

Надеждата е Грешница облечена трогателно
с коси от светулки под шапка невидимка
с очи лавандулови - цвят невъзможен
с усмихнати устни - иронично прикритие
Надеждата е Палавница танцуваща гола ...

Очаквам - неочаквано!
Дано удари гръм - сърцето ми да трепне,
Дано луна изгрее и пътя озари....
Във здрача да открия любовта!
Мечта, илюзия, копнеж... но ...

Прииждаш във съня ми с тихи стъпки
и нежно ме докосваш с любовта си...
Дочувам как ме галиш със гласа си
и огнените страсти в мене палиш.
Къде била си толкова години... ...

Признавам си понякога, че плача.
Очите ми са тъжни по рождение.
За някого все боря се да знача.
Да бъда в любовта му, въжделение...
Признавам си - тъгата ме обдишва ...

Баба Съба син роди
на този светъл ден,
що гордост, сила породи
в народа дотогаз унизен.
Патриарх го вси наричаме, ...

Сънува ли ме днес?
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...

изчезваш
лек, празен и щастлив
че точно ти си като абсолютно всички
които нямат
копие от новия ми ключ ...

Колко е приятно днеска!
Дъжд навън лудее.
Слънчо май се е разсърдил,
скрил се е, не грее.
Нека да ви кажа тайно, ...

Съседке, ти ли си зад тая маска?
Къде си тръгнала във тоя пек?!
Гърбът си намажи, недей се стряска,
приличаш на омар във чушкопек!
От кой ги криеш тез' мустаци? ...

Хайку-тавтограми
А.
Алюзията -
автобиографична
Амазония. ...