Блестящите и ярки чорапогащи притискаха и очертаваха красивите бедра и ханш, натоварени със сексуална конотация, голям принос към изисканата вечерна рокля, избрана за случая. От ръба на диамантените обеци до дъното на тънките токчета всичко беше просто... шикозно и обгръщащо чувствено. Очите, изгаря ...

Вампир кръводарител
и вълк овчар.
Безумец учител
и богат клошар.
Супа на скара, ...

Прибра ли се?
Сигурно си уморена.
Аз също.
Днеска беше една – да не казвам.
Само някъде да поседна, ...

Не искам ти да ми даваш.
Искам аз да ти дам.
Не искам ти да ми казваш.
Искам аз на теб да кажа.
Не искам да ме обичаш, ...

Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...

Каква сме нация, опасни сме –
че всички сме пожарникари.
На работа и по домашному
един след друг гасим „пожари”.
На чорбаджии чужди, наши ли ...

Пак ще спим разделени,
пак се сърдим на смени
и отново, отново инат.
Не, не сме съвършени,
трудно правим промени ...

Ще замълча тогава – няма да говоря.
Сълзите ми са топъл дъжд
и нека с тях сърцето ти
да излекувам и да те стопля,
че мъгла е вън и идва вече студ...

Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”
„То си е едно такова де си ...

С присъщото човешко безхаберие
канонизираме довчерашни палачи
и бивши юди с кредит на доверие,
рогати ангели – на стадото водачи.
Широк им е светът на тесногръдите. ...

Пристигна Принцът днес на коня бял
сред сто жени крещящи, зачервени.
Такова чудо той не бе видял –
да го замерят с прашки, сутиени...
Нападнаха го хищните ръце, ...

Една седемдесетарска балада.
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Вяра Иванова
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Виж, светът е черно-бял –
изтри му цветовете, като дъжд!
Сега си, като дама на виенски бал,
а аз напуснат и забравен мъж!
Виждаш ли, светът се скрива ...

Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина, ...

Мило мое дневниче,
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ...

Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...

Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието, ...

Страхотна буря си отвътре –
светкавици, градушки и порои!
Настръхвам! Пълен мрак и тътен
обгръща ме отдолу и отгоре.
С разряд от мълнии ме плашиш. ...

Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо ...

Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...

‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ...

Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ...

Би следвало да сложа този свой материал в раздел поезия, защото според скромното ми виждане това е най-висша поезия. Но реших да го сложа в раздел проза /други/.
По-долу ще ви разкажа как Евклид - един от най-великите математици на древна Гърция, успя да докаже, че простите числа са безбройно много. ...

Сто квадрата парещо мълчание,
сто квадрата плач и самота!
Навярно туй е просто изпитание,
преди да дойде любовта!
Сто квадрата минали надежди, ...

Сбогувам се със вярата във теб,
от себе си отдавна не очакваш
и пътят ти натам не ще е лек,
препятствия до края ще прескачаш.
Щом нямаш нужда от другар до теб ...

Хей, Стопанино, стани!
Дворите си помети,
за да влязат скъпи гости,
скъпи гости Коледари!
С песни и благословия, ...

С ясна песен и кожух,
под разстелен снежен пух,
Коледарче се изправи
и наричане отправи.
Да е силен и опора, ...

Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.
Изгладен си, съвсем, до лъсване, ...

Мрака с пламъци се оживява,
затрептяваме в танца на страстта.
Тишината двоен стон взривява,
заедно отплуваме в любовта.

Ноември, с годините все пó те обичам,
спрях се, не тичам насам и натам.
Нима остарях? Не знам. Не отричам.
Но знам, че твоята есен е храм.
В него се чувствам така подредена, ...

Замрях на ръба си на граница,
на върха на света ми, в очакване.
Душата ми - отричана странница
се превърна в наивна изгнаница.
Ако още съм тук и те чакам, ...