Усещам те в морето.
Точно ти си - бурна и нежна, привличаща.
Зелено-синьо те обичам!

Днес в Операта стана свръх горещо.
Директорът се бе изнервил нещо.
В салона той извика всичко живо,
актьорите фиксира мълчаливо.
–Получи се писмо. – накрая рече. – ...

Светът е крив за кривогледия и безнадеждна е всяка оптическа корекция.
Не търси розови очила, а посади и отгледай в собствената си градината рози, ако искаш да ти е розов животът.
На убедения в своята истина не му се налага нито да се защитава, нито да се оправдава.
Болката е индикация за нарушен ба ...

В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина ме ...

НАДОЛУ
Поет
Нещастник
Самотник
Тези думи ми звучат тъй общо ...

От работа нямам време един сериал да изгледам изцяло. Да не говорим за някакъв интимен живот. Вярно, имам семейство, но кога да отделя минути поне за жената и децата? Е, с децата е по-лесно – доскоро бяха в Школата, обаче от година преминаха в Лагера, а за него се изисква минимално, но някакво усили ...

Предречена есен (или леко несвързано, меланхолично, есенно-неделно пелтечене)
Опашката на циганското лято
се шмугна във мазето на съседа.
Трапезата на плодове богата е,
но слънцето е късогледо. ...

Бързо всичко те събраха.
За последно се поспряха
и обърнаха назад.
Беше хубав този свят,
щом открили са се вече. ...

Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черните дрехи на хората около нея. Никога не си беше представяла, че ще сподели такъв момент със сина си. Андрю беше вперил поглед към обувките си и стоеше мирно, все едно беше хипнотизиран. Сълзите бавно ...

Обсипват звездите небето
и грейва небесната шир...
Тъй дълги са дните, сърцето
въздиша по тебе безспир...
И трепка злощастна омара, ...

- Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.
- Значи да те чака ...

Уморих се наистина. Вярваш ли?
Уморих се да давам любов.
Непоискана тъй ме разяжда.
Ще я влача със мене до гроб.
А тежи като камък на шия. ...

Сноп искрящи лъчи
над хълма потрепват.
Спускат над морето мълви
и в златен пясък – мечти разместват.
Ситни морски пръски ...

В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст. ...

Бурята
Автор - Величка Николова - Литатру1
Буря иде, страшна буря тича.
Небесата облаците свличат.
Да воюват. Черна пот се стича. ...

Една възможна разновидност на шахматната игра се получава, ако добавим към обичайните й правила следното необичайно такова:
Фигура или пешка, която взема противникова фигура или пешка, незабавно напуска шахматната дъска /и напускането на дъската не се брои за нов ход/.
Това правило не се отнася за ц ...

Не ме пускай, любов,
вече час ни се радва луната.
И е спряла голяма, и хубава точно отпред.
Аз повярвах, любов, истината блести в простотата
Да обичам, да вярвам сега и да бъда до теб. ...

За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...

Един ден човешките сърца решили да направят нещо много щуро. След дълго мислене стигнали до идеята да си организират свой бал. Естествено, за целта избрали той да се проведе през девет планини в десета, през двадесет океана в двадесет и първият, през деветдесет и девет континента в стотният - Тоест, ...

Сълзите са думи силни, които
сърцето не може да изрече!
Сълзите са изворна жива вода,
извират от душа – човешката душа!
С тях душата ми сякаш говори, ...

Те никого не радват вече –
ненужно мили и добри...
Дошли от друг живот... Отречен!...
Не съществувал може би?...
Приличат ми на некролози ...

Каквото хубаво го има в мен -
на теб дължа го, моя нежна обич!...
Със теб е цветен сивият ми ден
и с вяра срещам делниците нови!...
Като провиждам в ясна лятна нощ ...

Оле! Кое време стана!
Бързо! Новата премяна!
Чанта, китка и бегом!
На училище съм днес!
Да ви кажа, хич не спах нощес! ...

(На един убиец)
Не моли прошка той
или възмездие.
Не моли жертвата да възкреси.
Очите са без израз. ...

- Здравейте, аз съм Антон! Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика! Казаха ми да опитам с групова терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор! Антоне, братко, ти си направо цвете, а какво да каж ...

Пиянство...
Инстинкт на пчели ни подмами
към черният грозд на нощта
и късахме с глад ароматни
наляни от сладост зърна... ...

Надраскана рисунка с тебешир –
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом, ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Безсилна пред пространството
и думите на времето,
пътеките прегърбени
отново преминавам.
И няма сън ...

Изхвърлям скъпоценното зад рамо,
студено утро ми намята шал.
Скверни ме слънцето от облаци обрано
и няма как да си остана цял.
В завоите от спомени се губя, ...

Не мога даже и насън
със други кръста си да сменям.
Зазиждам чувства, а отвън
остават хиляди вселени.
Дори на родния си син ...

И днес, влакът мина край полуразрушената гара в малкото село. Не спря. Дори не даде сигнал да я поздрави. Не я погледна. След като отмина, над релсите отново стана тихо. Гарата почувства тъга. Пое си дълбоко въздух, задържа го между счупените прозорци и издиша остатъка от своите чувства. А с колко ж ...

Посети ли различни места,
нетипични за нашето време?
Аз възпрях се на тази земя...
Любовта ли сега ще ме вземе?
Без крила накъде полетя? ...

Самотно куче
по пътя си върви.
А аз на пейката
съм седнала
и гледам ...

Докоснах те, но знай, не е небрежност,
той, всеки допир е взаимодействие.
Вселенският копнеж таи безбрежност –
възвишеност пронизва чрез въздействие.
И нека да ни води само чувството, ...