фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...

Тази вечер пак лягам сама,
а в леглото отчайващо пусто,
тегне тягостна тишина
и сълзи по лицето се спускат.
Чувам само един тежък дъх ...

Аз ходя рядко на пазар -
сред тази карантина.
Но свърших спирта за беда
и влязох в магазина.
А там видях почти пред мен - ...

Ела, не се страхувай,
доближи ги тези мои устни,
с езика ми нехайно затанцувай,
покажи ми колко са ти нужни!
Тялото ти нека плътно да застане, ...

Исус кръста Си носеше едвам,
на главата Си - венец от тръни,
предаден от Юда, останал сам,
на кръста Той беше разпънат.
Но после Той възкръснал, ...

Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял, ...

Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха. ...

Аз не искам нищо,
нищо друго на света,
освен по мъничко да имам -
най-ценните за мен неща!
С чиста съвест вечер да заспивам, ...

Мечтата все върви пред мен,
примамва и ми свети.
Загатва, че е достижима,
обсипва ме с конфети.
Тя помни всичко - обещания, ...

Мария ли? Тя даже не заплака.
Подобно сянката на облак късен,
в окото ѝ заседна като котва –
кръвта му върху рамото на кръста.
Сърцето ѝ изхлипа – птица бяла, ...

Най-ценните моменти са с приятели,
най-хубавите са в ръцете на любима!
И само истинските наблюдатели -
съзират истината... скрита в чаша вино...
Когато спим... сме най-безгрешни, ...

Животът е по-силен от смъртта,
дните ни са наниз – перлички с обков.
Не се страхувай от омразата,
превърни я във любов!
14.09.2018

Извънредно положение. Притиска хората отвред, натиква ги в клетките на домовете, смазва психиката… Абе… Направо пощурява. И довежда до ментални изкривявания, които за носителите си са норма.
Смятах, че след Филчев по-луд няма да има, обаче…
„Аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструме ...

Луната съхне бледа на балкона
и в тази тишина киносалонна
през кьоравия мрак за мен надничат
две-три звезди пробили безграничност.
Нощ въглищна в небе присяда, ...

По себе си меря самотата ти,
бавно протягам ръка.
Нищо, никога не е свършвало -
вдишване, спомен, гора.
Тъгата ти - разтварям във вените си, ...

Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести.
И в него се преливат отразени
човешките ми драми и черти.
Щастливи мигове, едва дочути, ...

И аз също ще си замина,
ще ме приспи вечен мраз.
Помнете - най-важна е нашата родина.
Тоест - сплотени бъдете тогаз.
И вижте вън - бездомен мъж, ...

Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...

Душата ми се скита полугола,
посипана със цвят от мандарина,
загледана далече в хоризонта -
върви и плаче. Никъде не спира.
Зеленото поле, в което спеше - ...

Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от с ...

Спомените от Безкрая
Помниш ли как с тебе, двама,
бяхме на брега скалист,
а под нас - бе Океана –
луднал с вятър поривист... ...

- Ти си като мъж - каза той към Силуета, който се обличаше зад крилото на гардероба. - Идваш, свършваш и си отиваш.
- Какво друго очакваш, това е твоят дом.
Впрочем не беше. Беше на дъщеря му, Белгийката.
"Значи си забелязал!" - помисли си Силуета. - "Работя на 2-3 места, издържам семейството си, гр ...

Отлитат дните, като черни гарвани
и ми е тихо, сгърчено и тъжно.
И пак се съмва, чак не е за вярване,
около мен тъгата е окръжност.
Лъчи блестят, в прозореца надникнали, ...

Стига терзания и грешки,
стига страх от тъпи пешки,
не искам вътрешния мир,
искам чувствата човешки!
Да мразя свирепо искам, ...

Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах ...

Самотен
в самотния дом
на самотната улица
в самотния квартал
на самотния град ...

От много сладост винаги да горчи,
сладникавото - често е фалшиво.
Бъдете честни в земните си дни,
в тях има сладко, има и горчиво.
Напудреното - винаги личи, ...

An armor kept me safe and sound,
I kept a sharp sword ready.
I looked for fights far and around,
my hands were always steady
I fought to win, I fought to learn, ...