Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж, ...

Прочит- Румяна Друмава
Музика- Ф. Шопен Етюд опус25 N. 11

И петимата ревизори бяха в класическото служебно облекло на клас D – черни сака, сиви ранталони, червени вратовръзки върху белите ризи. И петимата имаха строги изражения – истинският служител не можеше да си позволи погазване на правилата с празни приказки, отвлечени погледи, безсмислен смях. Още по ...

Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно! ...

Не ми се пише вече, без жал останах и без думи.
Отдавна сякаш огънят горя във мен.
Сега съм тук като китара с неми струни.
Езикът ми претръпнал, грохнал, уморен.
А беше време славно, романисти и поети ...

Пак те търся, а те няма,
пак не си си у дома.
Каква ли този път е твоята програма?
Пак ли търсиш да запълниш празнота?
Търсиш ли ме, драга? ...

Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...

Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици, ...

Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...

Събрах усмивките от вчера,
със захар стрих ги на брашно.
Прилежно сложих ги в килера
в кутийка с надпис "хо-хо-хо".
Прегръдки в джоба си открих, ...

Може би никога няма да узнаем Тайната на поезията. Но когато попаднем на истински поет, едно е сигурно - по-близко сме до Нея. Винаги съм заявявал, че поезията не е и не може да бъде затворена в клетката на римите. Тя е скрито дихание и нежно сияние. Само онзи, който има сетиво за тях е способен да ...

Света ми ти докрай превзе
Тъй както ручей сред леса
от път възпира всеки жаден,
така под тези небеса
и аз, макар че бе ти хладен, ...

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

Корените ти са някъде под мен,
сплетени от необходима близост.
Подканени да хранят сили на стъбло,
бутано от неспокоен вятър,
издирват пътя на водата ...

Омагьосан сякаш съм след теб!
Само празен поглед в мен остана.
Лакатушещ се, бездушен силует,
Агония от пристигащата драма!
Бог едва ли е бездушен, ...

Обещаваме си от днес
в живота ни да няма стрес!
На всеки нещо му тежи,
но в крайна сметка ние сме жени!
Крехки слаби и наивни ...

Хайде да играем на война!
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...

Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...

Събуди се обвит във грях Содом,
с гласа на Господ стенеше небето
Вертепите приличаха на срутен вълнолом,
във който ласките разбиваха сърцето
Търговците пред храма Божий ...

В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...

Лирична проза
Тя и Той са от различни светове.
Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце отворено за възвишеното. Той е висок, млад брюнет. Облечен е с дълго черно палто, а около врата му се ветрее бял шал. С плащ от мисли осветява пространството като Ангел. В нейния свя ...

Тичах... срещу вятъра бурен -
в насрещното движение.
Косях терена мрачен, труден
с безумното си поведение.
Достигнах целта... оцеляла, ...

Момне ле, мари хубава,
хубава още любава,
кога те мама раждала
песни юнашки ти пяла,
кога те мама кърмила, ...

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...

Душата ми е платно,
А ти рисуваш августовски слънчогледи.
Докосваш тялото ми-
Пламва огън,
И някак зимата остава надалече, ...

Има неща, които ме карат да се усмихвам.
Едно от тях беше ти, но само за малко.
Остави ме да умра толкова далеч.
Замених те със страх и срам.
Ще бъдеш щастлива в деня, в който умра. ...

Война
Днес във моята Родина
модерно е Война да има
и воюваме от малки
за градина и пързалки. ...

Пренеси ме към идното време,
магическа перчице на гърба,
да прегърна до днес неродени
тъй жадуваните от мен слънца -
децата на моите деца. ...

Мозайките на Плюшкин
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и ...

Портите на твоето Приятелство
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...

Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала. ...

Много, много отдавна, високо в планината живял един старец, чиято мъдрост била известна по целия свят. Идвали при него хора от всички страни. Кой за съвет, кой за лек или билка. Идвали и големци, по важни дела. Всеки носел своя плата, бедният – бедна, богатият – богата. Никого не връщал старецът, с ...

„завършилите“
с двойки — на върха на бази
и надстройки