Тази нощ е тъй щастлива
и не иска да заспива
никой в къщата на Мечо.
В полунощ загрижен рече:
- Мецо мила, провери ли ...

Намери ме сред воали от прашна тъма,
когато мислех, че всеки мрак е последен
и със звука на проядена олтарна врата
с дъх ме прониза вятърът леден...
... и се стовари отгоре ми мътна вода. ...

Казват, че когато се роди дете от царски род, орисницата хвърля своите руни и свързва детето с дракон - женски за момиченце и мъжки за момченце. Идеята е мъдростта на дракона да помогне на детето да бъде добър владетел. Така и драконът ще стане по-добър, и детето. Поне такава е идеята.
Истината обач ...

Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
Той по пладне ще засвири в едноока самота,
без площадни панаири, сам в потока на света.
Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...

Вехтошаря-я... 2
Когато „дивото“ Ви призове
на среща със следвремието
заменям: стари грехове
за добри намерения; ...

Мелодия в червена светлина...
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина... ...

– Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се н ...

Мелодията на Звездите...
Във лятна вечер Вятър ли повее
и в тиха нощ полека се смрачи –
Звездите може той да залюлее
и музика небесна да звучи... ...

В безлунна нощ запалих в теб искрата,
не ще да можеш вече да заспиш.
Самотна вечер бродиш в тишината
и в огъня на чувствата гориш.
Запалена веднъж тя вечно тлее, ...

Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и ...

- Бяла лястовице, лястовице бяла,
долетя в последната ми есен.
Да закръглиш изживяното до цяло
и маркираш моя път небесен.
Всички други лястовици отлетяха. ...

Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...

Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато ...

Не мога да повярвам!...Ти си тук, при мен?
Кога завърна се от своя път далечен?
Превърна в празник моя ден обикновен!
Дори на гарван крясъкът е като песен!
Добре дошла си, знаеш го!...И остани!... ...

На ръка разстояние е луната,
а ти си точно вляво и туптиш.
Така ми завеща съдбата,
нощем силно с нея да блестиш.
На целувка време са звездите, ...

Ще дойде време - ще си спомниш
дъхът ми, аромата на парфюма.
Ще бъда тумор натежал, огромен,
На никого не казвай нито дума.
Ще дойде време - ще ме търсиш ...

Не прибирай отровата - вкусна е,
като музика в мен се разлива,
нищо, че са предателски устните и,
нищо, че пари, като коприва.
Подари ми я - страшно я искам, ...

Иронично поглеждаме (уж на трезва глава)
на човешкия опит - тази малка вселена.
И не виждаме "как", и "защо", и "кога"
провокира вниманието ни неизследвана тема.
Непонятна е тя. И какъв ли подход ...

В НАЧАЛОТО БЕ ЛЮБОВТА
Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме. ...

Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ...

Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата.

Нищо не разбирам
Очите ѝ
две Вселени
две ледени морета
две галактики, ...

Лъжа и наглост водят към провал,
какво тук значи някакава си личност?
Когато липсва капчица морал
господства тоталната циничност!

/продължение/
Тогава решил, при Стойне да иде,
та със душа си правда да види.
Разказал му той, макар смъртно ранен,
с жълтица от майци си как бил дарен. ...

Празник ли е този ден?
Не, не е глупав въпрос,
че съм натъжен,
че само днес
политиците "ни" имат интерес ...

Животът- дважди, трижди интересен,
от векове за никой не е лесен.
От раждането, че и до смъртта си
го носим всички ние на дланта си.
Изпуснем ли го в миг и от ръцете, ...

Помоли се за мен
под корони на цветни дървета
Помоли се за мен
там на място където
луната единствено свети ...

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...
Отново съм предесенно унила, ...

Рожденото ми име е ламята Спаска,
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля, ...

Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...

Причини, следствия,, последствия,
мотиви, оправдания -
животът от решенията наши изтъкан е;
грешни, безгрешни, ту тъжни, ту смешни -
това е той днешният. ...

Меца беше дотърчала,
още нищо не видяла,
но сърцето й прошушна
малко мече че ще гушне.
Двете в храстите се свили ...

Къде си моя муза, ненагледна,
да, аз те чакам дълго, всеки ден.
В светъл ден и нощ непрогледна,
да взема перото за стих, споделен!
Ще дойдеш отново, нахална, гола, красива, ...

* * *
Една млада жена
къпе гъвкави форми в кръвта ми.
Една млада жена се усмихна –
и аз се препънах. ...

На залеза във вятърните мелници
се смилат и последните зрънца
от грехове и разпилени делници –
стареем за да станем пак деца...
Изгряват недоказани съмнения ...

Морето и до днес не остаряло
посреща ни сега на своя бряг
и мисля си: тук Времето е спряло,
а имам обяснение и как –
понеже и брегът си е все същия, ...