Не ще ти натежа. И няма да се срути
таванът в капището – самота.
Това, което е отвътре, е нечуто.
Което е отвън – е суета.
И няма да ти търся сметка за дължими ...

Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон, ...

По лицето ти, сякаш скулптор изрязал,
бръчици малки, с вълшебно длето.
Където животът сърцето белязал,
по пътя от болка до силна любов.
И скулпторът тръгнал по тези пътеки, ...

Есен е.
Пред залеза красив за фон
лястовици своят танц танцуват.
Към юг на път поемат.
Утре жиците самотни ще осъмнат. ...

В очите на облака
е много студено.
В шепичка пази
жълти листа.
Не знаеш къде е – ...

Търсете красотата - в тон и стих,
във залез, в полет, в шепота небесен,
във нечий поглед - сладостен и тих,
в извивка на жена и в цвят чудесен.
Посейте красотата - в дума, жест, ...

(la continuazione della canzone “Tornerò”)
---------------------------------------------------------------------------------
И Санто Калифорния - Чайка
(продължението на песента „Ще се върна”)
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Нима е това, което си мислеше?
На дъното на тези сини океани лежаха безсмъртните матрици на същностите. Онези първосъщности, от които произлизаха всички форми. МОГЪЩИТЕ ги съхраняваха така във вечността. Това бяха своеобразни мавзолеи на неизменящото се. Светът на мълчанието - красив, приказен и нед ...

Не чуваш ли, че вече не вали?
Дъждът тъгата е изплакал.
А славеят е сгушен и мълчи.
Той цяла нощ пя и е прегракнал.
И мравката с откъснат крак ...

Все някога ще се случи, зная
и ще можем да му се насладим,
но днес не искам да гадая,
дали можем от море далеч да стоим!
Морето ще е красиво, зная ...

...за първи път се влюбих в нея докато я наблюдавах от дървото си под портокаловата луна…
как прегризва гърлото на страхове...
червеното пламтеше по устните й, изригваше и се пръскаше по изящните й шарки…
тогава разбрах, че там, на най-дебелия полегат клон на голямото дърво, под тази портокалова лун ...

Макар така несъвършен,
светът не спира да се движи
и бели, черни, руси, рижи
мълвят въпроса съкровен.
И моят стих, с любов стъкмен, ...

Дишай, създавай, руши.
И света си украсявай
с най-различни мечти.
Ставай и падай,
бъди смел и предпазлив. ...

Дум-дум, ДУМ-ДУМ...
Ясен звук, прииждащ шум.
Пак ли не спиш, сърце?
Сянка съм без лице.
Пламък съм, но без дим. ...

Знам, без приказка не можеш
да заспиш и се тревожиш
с Меца как ще продължим.
Вярвай ми - ще я спасим!
. . . ...

Отхвърлената обич
Той никога не говори за това.
Не го и питайте по-добре.
Носи уморената си глава
сред бурно житейско море. ...

стихотворение на ужасите
Вървя в гората, в снежната магия,
под сребърната лунна светлина,
а свирещ вятър с ледена стихия,
отнася клони, бурени, листа. ...

От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери. ...

Лятото още ми гложди,
септември е спомен за август...
И понеже
сме напълно съвместими
(с август) се пазаря за още. ...

Искам да си купя
усмивка,
от която устата да ме заболи,
туптене в гърдите
от гoненицата по плажа, ...

В светулковата ви крилата младост,
лудуват звездочелите коне,
сърцата с изранени колене,
вървят към нова обич, нова радост.
Душите ви са хвърчилата сини. ...

И след поредния скандал
ти тръгваш ядно към вратата...
Отдавна вече си разбрал,
че загрубяла е играта!...
Преди да минеш този праг, ...

Аз знам, че съществуваш толкоз хубава!
По-хубава си даже от илюзия.
От мисли и копнеж по тебе, влюбени.
(Сърцето ми макар че е контузено.)
И ти ще ме прегърнеш толкоз истинска, ...

Попиващи очи,
жадно целуват,
безжалостни
с трепет
чертите изкусни. ...

Вятърът те отнесе - лист внезапно отронен...
Нечакано беше - думи неизказани... помен...
Ужасът отровата впи - дори сънищата отрови...
Белязани са моите дни - от горящите окови...
Тишината вие - буря в гърлото затворена... ...

Близка съм с Емили, тя ме избра,
бъбрихме чак до зори.
Бог ни ревнува в тази игра,
стихове общи да си шептим.
Тя не се сърди, аз не споря – ...

Животът бе една игра,
един изгарящ филтър на цигара
и помня колко вярвах в чудеса,
но много дни и нощи отлетяха
и губих с всеки следващ ход ...

Към бъдещето отправям взор -
сянка бледа виждам там,
заключена в мрачен затвор
и в руини свят храм.
Всички надежди и мечти ...

В зеницата на котешко око
се крие и човешкото безумие,
а в ложата на брачното легло
играят се игри по пълнолуние.
Дарена страст за няколко монети ...

Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...

Искате парите ми! Добре.
Левове, валута, злато?
Вземете! Давам ги. Къде?
Слухтите, дебнете. Познато...
Питайте! Веднага, ще ви кажа. ...

Ти
Кой, ако не ти,
знае, какво е
в сърцето ми,
щом те обичам? ...

Без човешко същество,
топло и добро,
закъде сме на света?
Малък - липсва ли душата ни.
С душа - безкрайно вечен, ...

Без теб боли
Без теб боли и болката не спира!
Нощите за мене са затвор.
Денем търся, но не те намирам!
Тъжен е небесният простор. ...

Седях самотен в бара
на тоник с бучка лед,
когато сред разгара
на Моя следобéд
поисках малък бонус ...

На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...

Баба на тротоара, приседнала мрачна сама,
в една ръка с копър, в другата с букетче цветя.
Цветя истински набрани от нея, от градината,
старата жена продава, за да изкара някоя пара.
В очите й се вглеждам, виждам голяма Тъга, ...

Да си човек... във време бурно!
Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,
дори от близки да се пазиш...
пак отново ще загазиш ти.
Хармония, едва ли ще откриеш! ...