Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия, ...

Режисирани от стереотипи,
духовният им жар твори
мазутен софийски дим,
не се чувстват значими във
ежедневие без смут и дисонас, ...

Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам ...

Момиче-кокиче
към тебе тича
весело, засмяно,
през слънчева поляна,
с лъчите му се заиграва, ...

Стоях на прозореца със премръзнало сърце
за да докосна твоето лице,
усмивката и нежната ти любов за послесно.
Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз.
Докоснú сърцето ми - то бие за теб, ...

Видях я в ден случаен
Но оказа се ден специален
В него ден първа мисъл за нея в ума ми прелетя
И вече година мина от как'
само тя е в моята глава ...

Българийо, велик син твой
на тебе бе изцяло посветен.
Той не знаеше сън, покой,
за да е народът ни спасен,
че тиранин го потисна, ...

Във времената на комунизма ни възпитаваха масово в интернационализъм. При това ставаше дума за т.нар. интернационализъм на дело. Патриотизмът беше нещо като мръсна дума за червените лакеи, угодничещи на Москва до степен, че предложиха България да стане 16-та република на съветите. Предложението е ли ...

Притихна мрака.
Дано не го събудя
с вика в душата,
сподавен до полуда.
В самотата си вървя - ...

Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...

Незабравка...
Защо е тъжна Хера тази вечер?...
Защо е този гняв необясним?...
Защо събира бури отдалече
и яростно ги блъска във Олимп?... ...

На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина. ...

Част 6
Бриана тъкмо беше влязла в раздел тридесет и четири, когато дочу ехото на гръм някъде в катакомбите и се спря.
– Какво пък е това? – промърмори тя през стиснати зъби, оставяйки картата на Дотрофски на произволна полица за втори път за един ден. Слезе по стълбите до приземното ниво за рекордно ...

Спомняш ли си нашата младост,
срещите ни тайни посред нощ?
Ти бе причината за моята радост,
и аз блестях във цялата си мощ…
Листа от злато кичеха косите, ...

Глава - 5. Религии.
*Вошли в храм золоченых религий. Подрастерялись от такого величия ученики. Неимоверно много священников в позолоченных рясах тут ходят. Мощные картины со стен, из глубины ниш, с высоты купола, из старины невероятных событий - угрожают верующим. Ученики сторониться решили.
- Ого, ...

В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите, ...

Всяка една дума, която би обрисувала Левски, ще бледнее пред святата му и чиста личност. Революционер, родолюбец, истински българин са синонимите, които могат да окачествят тази фигура. Историята ни никога не би била същата без Левски. Идеята за Освобождение – също. Той е от онези, за които Ботев е ...

За Левски е всичко изречено
и всеки го е предал някак си.
Да бе си живял като стадото
и да бе отгледал децата си...
Борбата е кучка улична - ...

Сянката... твоята сянка... пред теб,
зад теб, сляла се с твоето тяло...
Прозрачна, бездуховна – сив креп...
Не е момичето усмихнато в бяло.
Но ако си проницателен и се взреш ...

Есенна калинка...
(настроение)
..
Във нощта като с кобилка млада
вятърът играе с листопада, ...

Превод от японски!
1. Куплет
Съжалявам...
може ли да остана с теб, само още малко?
С изминалите дни с теб, знаехме, че ще почувстваме болката. ...

Rare
Baby
You’ve been so distant from me lately
And lately
Don’t even wanna call you baby ...

„ Mir träumte von einem Königskind’ “ — („Присъни ми се едно дете на крал“)
Mir träumte von einem Königskind’,
Mit nassen, blassen Wangen;
Wir saßen unter der grünen Lind’,
Und hielten uns liebumfangen. ...

Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда, ...

Вагонът се поклащаше равномерно, като лодка, поела на разходка из току що пробудило се от съня море – с лениво протягащи се към брега вълни, едва-едва докосващи го и пак се връщаха, че дано още малко посънуват морските си сънища.
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...

Ако бях художник....
Щях да нарисувам любовта си
огнена и споделена.
Щях да нарисувам младостта си
крехка, но по духом несломена. ...

Очи красиви като сияние в нощта,
лице прекрасно изрисувано като картина,
устни нежни като цвете,
усмивка придаваща светлина,
сърце туптящо в ритъма на любовта. ...

Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...

и все повече
вместо фотоколажи —
фотоголажи
________________________
* - еротично-иронично

ХАЙКУ
Очакването
Подкосените крака
Сърце на врабче
18.02.2020г. ...

Кой не знае, че след есен
зимата ще ни завари?
Сечко мразовито бесен
мята лютите шамари.
Всичко живо заледява, ...

В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко ...

От призивите да обикнем ближния
обикнахме и своите палачи.
Под тези топли грижи на Всевишния
сърцето пей и гарван грачи.
И фарсът е в промишлени количества. ...

На 19 февруари преди 147 години е обесен един велик българин – Васил Левски. Може би – най-великият, може би – не, за величието няма мерни единици. Днес има много мераклии да бъдат велики поне колкото него. Ликът на Дякона виси на много места – в кабинетите на много правници, в офисите на много бизн ...

Той би прихнал да се смее при други обстоятелства, но аз говорех съвсем сериозно и нещо в тази стая, с тези четирима Различни мрачно седнали около разнебитеното казионно бюро, го накара да си замълчи. И по-добре, сега нямахме време за спомени.
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ въз ...

Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето, ...