При него се завръщам уморена,
от фалш, от подлост щом ми загорчи...
Морето чувства болката във мене.
Със обич ме лекува и теши.
Пощипва леко ласката солена, ...

Едно време мъжете одеха с цървули,
но знаеха дълбоко да орат,
и криеха у своите потури
ключа към женския ни благодат...
Сега какви са - хилави контета ...

Малко вяра,
малка надежда,
малко очакване,
малка гара...
Малка истина, ...

Заспивай,
аз няма да будя
сърцето ти нежно, заради мен.
Откривай,
колко щастлив съм ...

Незабравен спомен
23.08.2019
(Д.Илиева)
Часовникът пак стрелките завъртя
И пореден час в миналото ни остана... ...

Баху-Меседу Расулова
Като почукваше с бастун по калдъръмената селска уличка, бавно вървеше сляп старец. Той знаеше наизуст много цитати от Корана, а и много молитви. Съселяните му уважаваха мъдрия дядо и го канеха на всички по-важни мероприятия. Днес се връщаше от тържество по повод раждането на мом ...

Wenn ich bei meiner Liebsten bin
Dann geht das Herz mir auf
Dann dünk ich mich reich in meinem Sinn
Und frag: ob die Welt zu Kauf?
Doch wenn ich wieder scheiden tu ...

Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ...

Не губи очите си, моя любов,
онези специалните, истинските,
които разнищват души
и дълбаят в язвите на обществото...
Не губи сърцето си моя любов ...

Събирам разбити моменти,
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига. ...

Оброчището
Закътано във Пустотáта
наглеждано от ветрове,
аз знам Оброчище в гората --
опазено от векове.... ...

Очи черные...
Едни очи, които обещават,
но искат със звезди да ги сравниш...
Едни очи – въпросите задават
и нямаш сили да им устоиш!... ...

Един е стона, дай да бъда стон изпълнен с болка и желание. Кратко сме на този свят, за да стигне времето прекарано в очакване! Виновен ли съм аз, за своята съдба? Нима с теб не е така? Виновен ли е някой покрай нас за пасивността, превръщаща живота ни в тъга? Човек се ражда слаб - и слаб умира! Но т ...

Гласът ти като сянката от огън
от мен прогонва плаха вечерта!
Ще мога ли от страст тъй-луда много
очите си във сън да потопя?
Ефирно нежно те прегръща топъл вятър... ...

Всички бяха влюбени във нея,
но накрая никой я не взе.
Остана празна и самичка,
искаше да е снахичка.
Снахичка лесно са не става, ...

Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до ...

хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа
механиката им безобразно трака ...

Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят - ...

Отивай си! Не си ми муза вече!
Отивай си - тъй както и дойде!
Хайде тръгвай - животът е пред тебе!
Не те желая... даже нито ден!
Отивай си! Не си ми обич вече! ...

Пуста и глуха улица в затънтено градче.
Днес сватба трябва да се вдига,
а вместо нея скръбна камбана звучи - тъжно в глухата улица ехти.
Удар след удар, сякаш туптящо сърце,
изпраща за последен път в скърби едно не започнато начало на две души. ...

В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста... ...

1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...

Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...

* * *
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си ...

Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...

Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...

Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...

На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...

В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...

нека всеки миг —
Богообщение и
Възкресение

Последен августовски ден —
и то — предесенно скъсен...
Събира лятото платна...
Настъпват хладни времена...
Към гърлото тъга пълзи,.. ...

Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...

Пийте - от зарана до забрава!
Пийте - пък каквото ще да става!
Гласовете пуснете! - Във ярост и в смях!
Пък после легнете. - Кой сам, кой във грях.
Утре още ще пиете - пак до забрава. ...

Колко ли ще понесе сърцето,
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...

Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...

Звездите са звезди.
Допълнени с морето -
все едно си ти...