Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бър ...

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...

Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...

Бях и твоя, и чужда, и ничия,
бях и тъмна, и светла, сама,
бях ти нафора, бях ти поличбата,
наранена, и тлях в пепелта.
Непокорна видя ме зората ти, ...

Свят изпълнен от любов
твоята душа разлиства,
с топъл лъч за благослов
потопен в росата чиста.
Образа ти мъдро е събран ...

Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя?
Но кой да питам? Бог е далече! ...

Колко хубаво е само,
Пирин да запей!
Сред Санданска Бистрица,
едно градче живей.
И Сандански се нарича, ...

Парад на Самотата...
А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи... ...

Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.
Сенките приличат ми на шепот, ...

Получих камъче блестящо.
Обичам да обичам обичта.
Видях, че виждащият вижда
и камъчето и всеобхватността.
Да чуеш чуващият как чува ...

На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен. ...

„С „Обичам те!“ — лед
се кърти!“ — Любовта на
това натърти…
„С „Обичам те!“ — лед
топи се!“ — Любова на ...

Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава, ...

Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...

Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...

Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос ...

Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...

Някои казват "тъжно е да си сам".
Да, вярно, самота римува се с тъга.
Но кое по-тъжно е не знам-
Да си сам със себе си или сред тълпа.
Не са ми нужни изтъркани съвети, ...

Тоти, защо пусна този стих,
в който аз засмян открих,
че с наднормени килца
ме е дарила... Любовта...
И от влюбено момченце ...

В проглеждащи пясъци криеш
Уловеното днешно признание
С безразборни устни отпиваш
Протести в нехайни послания...
Заспиват необменени в тъмно ...

Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...

Леко нагарча и леко сладни.
И е горещо. В него си ти.
Сутрин е сладко, а вечер горчи.
Но е приятно. В него си ти.
Вчера горчеше, но днес ми е сладко. ...

Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...

Ах, леле мале, стана тя една...
Пак сблъскахме главите здраво,
начупиха се твоите рога,
а челото ми стана по-кораво.
Не си очаквал - някаква жена, ...

иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...

Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.
Пия собствената си болка без тръпка.
Стъпка след стъпка, не оставям следа.
Глътка след глътка, нямам желание
да пусна сълза. Не, не ми се мърда, ...

Елице сестрице, кажи ми сега -
не ти ли е студено във тази гора.
Ела ти при нас в този празничен час,
ела в топлия хол, ела ти при нас.
Празник вълшебен ще дойде в нощта. ...

Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...

Снощи говорих с луната,
малко банално звучи,
пълна е с тайни, а все мълчи ли мълчи.
Споделих ѝ своите тревоги,
споделих ѝ своите мечти, ...

За онази, истинската, някога описана от някого в „Пожелавам ти да познаеш“
Нека всички, които очакват нещо необикновено или неочаквано, да спрат четенето и да преминат към нещо друго. Защото това е само една обикновена история за онези, незабележимите край нас същества. Може би защото летят над глав ...

Кротък пухкав снежец,
като цветен прашец,
борови мигли покрива.
В свойта бяла одежда
Земята изглежда ...

Кога настъпва Раят на Земята?
Когато в мир и хармония е душата.
Когато си щастлив със своята съдба,
когато оставиш след себе си следа.
Когато се радваш, когато тъгуваш, ...

Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли ...

Можеш ли да видиш в очите ми...
Как вибрират за тебе зениците?!
Как откъсвам червени сияния?!
И заплитам ги в луди мечтания...
Как пулсират любовно власинките?! ...

Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...

Жаден съм,
устните в кръв,
сърцето отбива
бързия ритъм
ръцете съм вдигнал ...