Сред закътаните двори,
на градинския уют,
миналото ми говори,
на език отдавна чут.
Сещам топлината родна, ...

Нямам камуфлаж,
Истинска съм и в дела и в знания!
Говори се:
"Фалшиви" сме били,
и дипломата ни - такава. ...

Знаете ли какво направих онзи ден,
нали пък все ми е студено на мен,
така се бях ужасно навлякла,
с едно яке и едно палто облякла...
Като под тях с блуза и една жилетка, ...

Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...

Разбира се, нямам предвид географските полюси, между които се люшка земята по пътя си във вселената. Философите биха го нарекли - единство и борба на противоположностите. Нихилистите биха се изсмели, защото, според тях едва ли си заслужава човек да се замисля чак толкова за неща, които са от ясни по ...

Нека стъклени нови обувки
днес получи от мен Росилина.
Ще ги връчи джуджето с целувки,
без да чака то Нова година.
На Лианик мъжлето добричко ...

Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам, ...

ДЕЛО №......
Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки, ...

Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък, ...

Веднъж, докато подскачала към лилийката на баба си, Червената Жабчица срещнала един щъркел, който носел в клюна си бял вързоп.
- Здравей, драги щъркелю! Няма ли да ме попиташ накъде съм се запътила? – казала Червената Жабчица, но онзи мълчал като пукал.
- Ако ме беше попитал, щях да ти отговоря, че ...

Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...

Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.

Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...

Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.
Плач детски във нощта препусна,
донесе музика от вечността!
Роди се, най-очакваното бебе, ...

ЧАСТ 6
- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител!
- Кажи си Гражданино Философ!
- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…
- Е може в него да прози ...

тази вечер си невероятна
косата ти блести от синева
а тези очи мечтателни
излъчват толкова доброта
танцуваш по уличката малка ...

Много лоши неща ти стори,
но хората на духа не се предават.
На закрилник на народа се престори,
но чистите съвести не се продават.
Там, където е морала, ...

Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих. ...

Като цвете чакам Твоя дъжд
Като платноходка – Твоя вятър
Като лятна жега – Твоя дъх
Като нетърпение – зората
Като устни – да целунеш тях ...

> Бяха ли днес на нашия бряг,
>
> там… вълноломът, небето?
>
> Знам че е Коледа, глъчка и сняг… ...

Днес е празник. Бог роди се
Бог - смирение. Бог - любов.
Дай ни здраве и смили се
над света ни, тъй суров.
Грешни сме и няма спор... ...

Развълнува се времето.
Метна крак връз стремето,
готово на път да поеме.
Обърна се да си види наследството:
успехи, радости, проблеми... ...

Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...

Тръгнал дядо за дърва,
стигнал до една река,
над реката нямало мост,
имало сламка,
и приказката е до тамка!

Ти ли слезе тази сутрин
мълчешком от пустошта
и със скъсани обувки
спря пред моята врата?
И почука – някак плахо, ...

Никой никого не притежава.
Никой нищо няма.
Нищо между стените на стаята.
Нищо между дланите ми-
прилича на топче, ...

Един голям театър е живота
И десетки роли сменя всеки
Нахлузва сутрин свойта маска
И заблуждава с нея врагове и близки.
И ако си мислил, ...

Достатъчно! Не вярвам! Бях дотук!
Момчето си отива. За последно.
От Теб, от Вас. От всеки друг.
Със чувството за обич, непотребна.
Не искам да си спомням този свят. ...

Записал тази мисъл за самотата.
Дали от липсата на чувства,
или от чувството на липса.
Писна ми да гледам празнотата
на черупката, с куха обвивка, ...

Sanremo 1996
------------------------------------
Сирия - Не съм съгласна
Санремо 1996
-------------------------------------------- ...

Покорен не мога да бъда...
не обичам фалшиви неща,
човешкото просто не искам,
не ми дава покой във ноща.
Обичам в живота нещата ...

Вдъхновено от произведението "Коледна елхичка" и подарък към ИнаКалина(Красимира Чакърова)! Светли коледни празници на всички!
„Вижте, звезда!"
-удивено я посочиха овчарите.
„Спасителят се роди!”
Там лежи сега. В яслите. ...

И само молех да не съмне.
Да не си отидеш пак от мен.
Как молих утрото да те не буди,
да не ме разделя Бог със теб!
Но борба с природата не бива. ...

Камината проблясва самотна.
Самотна е на нея чашата вино.
А можеше да бъде „страхотно“,
ако имаше и коледно дърво.
Имаше някога и беше весело. ...

Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици,
постъкваме дървата да горят,
пукат мънички тресчици.
На прозореца се мярка сврака, ...