Снегът затрупа уличката тиха -
среднощен гостенин, Вятърко навява...
Снежко от ъгъла широко се усмихнал -
И тихо, тихо всичко наблюдава.
Шарко пак се е развихрил - ...

Не съм родена роб, не мога да привикна
пред гордостта ми някой прост да сложил е греда,
лицето ми да е червено от плесница,
без род и въздух да са моите деца.
След века пет под турски ятагани ...

Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце... ...

От гърдите към хранопровода
Моля се чувствата си да повърна
Прясна помия директно от завода
за ужас, в който умът ми се превърна
Вечно пълен е складът със срам и вина ...

Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...

Довлече
лъжата
бѝтко̀йна*
и рече:
„Сега съм ...

Време за четене, намиране на кусури
и (не)разбиране - час и половина.
.....
Нормално е богатите да плачат!
Естествено - те плачат за пари, ...

Вън е снежно, в мен е нежно, а сърцето ми бумти,
като малка топла печка, щом усмихваш ми се ти.
Ако искаш, да напишеш, нещо спиращо дъха,
събери с ръце звездите, разпилени по снега.
И не бързай, да заспиваш, бяла нощ е, няма мрак. ...

От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...

Радостни от сняг ръце създават
снежните човеци,
а те не са капризни,
на тях им стига да ги има.
Избягват да се впускат в суетене- ...

Срещнахме се вчера някъде в метрото.
Видял ме е и хвърлил ми око.
А аз, в навалицата, гушната в палтото,
с маска против грип и уроки, и зло.
В къщи, като стигнах, маската свалих, ...

Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...

Отново сняг вали,
аз вече побелявам
и в скъсените си дни
с него се прощавам.
Времето остава ...

Удавих се в очите ти красиви,
удавих се в очи със цвят кафе.
И щом ги видя сякаш нямам сили,
дори не мога да им казвам "не".
Опарих се от страстни устни диви, ...

Поемѝ си въздух и заслушай се във мен.
Виж надеждите угаснали в плътта ми.
Принуди се да избягаш в мрак студен,
за да видиш как изгаря бавно съвестта ми.
Доближи се в миг нагорещен и виж ...

Дяволката
Устните ти са със вкус на Рая,
огън във очите ти гори!
Ангел полетял натам, в безкрая!
Демон със изгарящи очи! ...

България все повече заприличва на увеселителен парк, на атракционна площадка, на панаир (но не като изложба, а като излагация), абе направо си е цирк. Мазни борбаджии, фокусници с отрязани глави, акробати, въжеиграчи, огнегълтачи, откровени палячовци и още какви ли не – всякакви циркови брандове и ш ...

ТЪГА
Стича се от небесната вис сълза - несбъднато желание.
Размахва едното си крило птица - прекършена мечта.
Целува в унес кръста - в мислите стаено упование.
Към тъмното небе протяга шепнещо молитвено ръка. ...

Татковина сълза, обичлива,
най земната радост, красива.
Ти си моята богиня, чиста,
моята вяра и горест жива.
Татковина сълза, човешка, ...

Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...

Отдавна в българското общество, особено сред младите хора, не се гледа с добро око на четящите деца от страна на техните връстници. Много често такива деца са нарочвани и тормозени. Обвинявани са, че се имат за нещо повече от другите, защото те се отличават от тълпата и това е видимо. Четящият човек ...

Когато речеш, че народът е беден,
ще чуеш клетви и хули,
но нима в Европа не е най-мизерен?
А хората от "елита" са се надули.
Популист ще те нарекат веднага, ...

- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...

Ама подскачате като ощипани госпожици, когато Ви се рече, че "матриалът е лош", нали?!. Измисляте закони, после ги преправяте, посли ги променяте, после не ги изпълнявате, но вече никой не ще да проследи къде се пресчупва системата. И с помощта на такива наивници, като Митко... не оня, дето пуска ес ...

- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...

Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал. ...

Как е бизнеса с писането, питаш? Ами, труден въпрос... как да ти обясня, значи. Ти примерно с какво се занимаваш? Градина гледаш и продаваш на пазара ябълки. Добре-е-е...
Значи, седиш си такъв и хоп – пада една семка. Не, не от "Сортови семена"... в главата ти пада, той, така да се каже, Господ ти я ...

Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата, ...

Следи
Как да намеря от тебе следи
и къде да се взирам, не зная?
В пясъка жаден за морски вълни
или в снега поговорил с безкрая! ...

стадо без пастир
го хищници свирепи
схрускват най-подир

Не унивай, моряко,
че път си изгубил,
че вълните лашкат
твоята лодка
към непознати брегове... ...

Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...

Разтупва се сърцето
на жаравата
и на зова отвръща
лутналата
нестинарска кръв. ...

Рори бързаше напред.
С мислите си бе зает,
но поглеждаше през рамо.
- И защо един е само
на учителя балона? - ...

Красива беше тя...
Красива, умна и добра, и завинаги моя сестра.
Ала живота и отне младостта и завинаги потъна под земя...
Миличката ми сестра отнеха ти младостта...
Като цвете беше ти в моите очи! ...

Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам, ...

Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...