Звездите ще ни аплодират,
а Луната ще ни поощрява.
Енергиите ни се сливат,
естественото ни се получава...

Пета песен от моя нов албум. Композицията е изцяло посветена на най-скъпия ми и първи музикален инструмент, който ме запали към музиката преди почти тридесет години...
Приятно слушане и не се притеснявайте да коментирате!

Текст, музика и изпълнение: Мильо Велчев
Аранжимент: Стефан Маринов

Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...

Прощално
Последният ми пристан е земята.
Ще ме прегърне в хладната си гръд.
Но тя ще ме лиши от светлината
като поеме тленната ми плът. ...

- Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено ...

Тя го гледаше с очи насълзени
той я хвана за ръка.
Те знаеха, че любовта умира
и застинаха тихичко в ноща.
Какво се случи те се питат. ...

Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска
че провира ръце помежду ни -
да заплита в телата ни сенки ...

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

Запази ми последния спомен
в отредения кът с чудеса!
Като вопъл внезапно отронен
сякаш чувам отново гласа…
Подари ми море от надежда ...

Ще дойдеш ли във тъжната ми стая?
Под слънчеви звезди да спим.
Аз плахо питам те, макар да зная...
мечтите можем с тебе да делим.
Ще дойдеш ли във моя свят измислен? ...

Сядам рядко след заплата
със колежки на по бира -
Тичам бързо при жената,
у дома да се прибирам!
Но веднъж това се случи - ...

Дъждът е кос, вали назад.
А зад
решетката
отчетлива
на жиците с метални мисли – ...

Save Tonight
Go on and close the curtains
'Cause all we need is candlelight
You and me, and a bottle of wine
To hold you tonight ...

Пресно пенсионираният полицай Станков се обръща към свой колега:
Петров, как ме намираш?
- Не разбирам какво ме питаш, Станков!
Станков: Абе, по случай пенсионирането ходих на фризьор да ме понакъдри малко. Та затова те попитах - как изглеждам.
Петров: Приличаш ми на непораснал трол! ...

Представлението привършва. Прав съм.
Трябва да се ръкопляска...
Така е с всеки край дочакан –
бил той тъжен, смешен или смахнат ...
Влязъл си да видиш, да преживееш, ...

Безсмислено е да затварям,
звъниш у мене постоянно...

Професия, призвание и хоби –
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби –
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно ...

Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...

3.
Трябваше да се започне отнякъде. Тодоров му предостави информация за старите случаи, в които Ана е била замесена по някакъв начин.
Френцов започна да прелиства страниците с надеждата да открие нещо, което да му даде отправна точка за разследването.
Първо погледна най-пресния случай. Братовчедката ...

Къде си? Питам! Пак няма те татко,
не виждаш ти как бавно пораствам.
Когато си до мен е тъй мило и сладко,
а после те няма, аз без теб израствам!
Да казват ми, животът е труден, дори ...

Черен е денят,
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...

Есен скръбна е дошла,
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея, ...

Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...

Какво за мен си ти, България!?
Една земя от слънцето по-жива,
от ласките на любимия по-красива,
от въздуха по-необходима,
от водата по-животворна, ...

Идва. Стъпва тихо и бавно.
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...

Току-що приключихме с празнуването на независимостта. А, независими ли сме? Не! В никакъв случай! По никакъв начин! Преди да обясня защо, да ви запозная с българите. Не се шегувам. Вие се наричате българи, а какво знаете за тях? Че са малка държава, задължена на големия брат Русия за освобождението ...

Това е по-старо демо, което не мога да довърша, тъй като работният файл създава проблеми.
Записано е преди Supernatural, който има една идея по-изчистен звук.

Ако можеше човек да си купи нов живот. Лека и пожелателна песничка.

Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...

Промъквам се към тебе като дъх
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.
В желание превръщам се след миг. ...

Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...

Стилна, крехка, в сатен с кадифе,
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ...

Кученце бе с улична съдба,
рошаво и с клепнали ушета,
но помогна на момиченце в беда,
че болката му в себе си усети.
Тя бе паднала във шахта, а пък то, ...