ххх
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...

Der Tod das ist die kühle Nacht,
Das Leben ist der schwüle Tag.
Es dunkelt schon, mich schläfert,
Der Tag hat mich müd’ gemacht.
Ueber mein Bett erhebt sich ein Baum, ...

20-06-2019

Да стигна до края
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките ...

Не искам да заспивам и секунда,
защото са кошмарни тези сънища,
в които ме обзема страх, че чудото,
не ще ме претворява в бъдеще.
Не искам да заспивам нито миг, ...

Чемширено подстригано е лятото,
ухае на петунии и на море.
Копаем в пясъка за златото,
не е възможно някой да ни спре.
Вместо хълмистото на дюните, ...

– Тук защо ли се събрахме? Ние много издържахме!
Ивано̀ва го погали – сноп от шепнещи слова.
Ивано̀в в мига добави: – И над злото прелетяхме,
но дали се опознахме? Ти си моя светлина…
Омотаните им длани бяха слънчева картина, ...

Двойната завивка беше малка,
а единичната ми е голяма...
Мразех чиниите й в мивката,
сега дори не вечерям...
От година не бях гледал мачове, ...

Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен ...

Стая пълна с книги,
а аз поех от този аромат,
книгата ще ни въздига,
книгата е сладък опиат!
Искаш да достигнеш края, ...

На острова Айтън, и по-точно около голямата и единствена река Стратор, слънцето започна да се издига над хоризонта.
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показвах ...

Хубава съм като слънцето!
Не ме поглеждай! – ще изгориш.
От мене вятър вее,
като то хладен гроб
и от тъмна нощ. ...

Седя на пейка пред блока. Да се чуди човек, как е оцеляла през зимата. Дървена е, става за отопление. То и сегашният сезон не е безопасен за нея – лято е, зимнина се стъкмява. Пак би била полезна. Та седя си и се радвам на този неизползван все още от гражданите енергиен ресурс, разположен под кичест ...

Нима трябва да заключвам сърцето си,
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?
Трябва да вържа крилете на съвестта си ...

Дъжд се лее, слънце грее,
бяло агне вънка блее.
Дъжд вали, дъга блести,
бяло агне се върти.
Скача, рипка под дъгата, ...

Планината Рила гневна се навъси
мята пощуряла мълнии навред.
Сякаш пъди чума - бие по дома си.
"Спри се, мари Рило, ще погинем с теб!"
Рила ни не чува.. Гръм да я удари! ...

Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес ...

I
Огън и слово.
Знаеш ли, че още боли?
Ако имах очила
за нощно виждане на души, ...

Колко изписах за красотата на очите ти
Колко изговорих за онзи твой поглед
Сега всичко се побира в едно изречение
Кафявите ти очи,
Гледаха мен, ...

Хич не е лесно да ги озаптиш,
с онази непокорна, дива алчност.
– Ей, тук има местенце празно, виж!
– Той, плажът се е ширнал до безкрайност.
– Сега ще построим един хотел! ...

Аз, морето и нощта...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта
изчезна в падащия мрак... ...

El Camino…*(Пътят...)*
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!... ...

свят във време на
душевкостяване пред
ад изправен е

лунната пътека —
като
обич — крехка

Когато слънцето един ден проговори –
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...

14. Тайфата
Елеонора подцени „Чико от Порто Рико”. Песента стана много популярна, пееха я по концерти, в ресторантите, звучеше по радиото, дори и Леа Иванова я включи в репертоара си. Ние, децата на народни врагове, също я харесвахме, и не само заради мелодията. Защото едно е да разучаваш в час по м ...

Време има всеки живот.
И също толкова няма.
Време, в което да бъде добър
или лош,
или просто да диша за двама. ...

Нека други потъват в подвижните пясъци
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...

Напоследък ми е някак счупено. Няма конкретна причина и все пак има. Явно, по най-уязвимите ми сетива се трупат дразнители. Лоши дразнители. Защото има и добри, но мен ме тормозят лоши. Дали защото имам повече свободно време и се вглеждам в поведението на околните, дали защото не мога да си мълча и ...

Размишления за това, че човек се влюбва като глупак - независимо на колоко години е...

посветено на представлението "Живак",
на Здравко, Снайпера и
всички знайни и незнайни герои с Живец
И отново "Живак" ме връща
във време мило, като в бащина къща. ...

Като метличина в полето,
очите ти ме зашеметяват,
преследват ме и ме обричат.
Толкова лазурно сини,
очите ти ме обожават... ...

Мой роден град, мой хубав град,
сърце ме тегли, тегли ме назад,
сърце ме тегли, тегли ме назад.
Назад в годините,
назад при роднините, ...

Отивам си по малко... Ден след ден...
Нали така устроен е човекът...
От раждането му е отредено
към залеза си да върви полека...
Назад поглеждам. Жалко. Не успях ...

Ревнувам те от тези древни стълби
целуващи в нощта уханна ходилата ти!
Ревнувам те от влюбените гълъби
трохи Любов кълвящи от ръката ти...
Ревнувам те! От черните ти прашки ...

Това се случи доста отдавна, когато Доротея още живееше в дома в Широка лъка, параклиса имаше още един член – леля Вяра. Жена на средна възраст, млада майка, отгледала и двете си деца до пълнолетие, жилава и борбена. Тя и Симеон бяха менторите на младата Дора, те я въведоха в онзи необятен свят на з ...

Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните – ...