Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да ...

Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...

Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ...

Променихме се , някак неусетно,
забравихме старите дни,
порастнахме тъй неизбежно,
оставихме детските игри.
Как толкова бързо минаха ...

Затвори очи и послушай тишината,
не ги отваряй ,искам да те разведа
из моите мечти ,не се бой от тъмнината
не е страшна тя, докато сърцата ни туптят.
Затвори очи и послушай тишината , ...

Бях тук...живота вкусих...
любов дарих,потъвах в грях!
Сълзите ,бърсах,наивен бях...
до днес незнайно как, но оцелях.
Впусках се в мечти горещи! ...

Шарената черга грее
с цветовете на Дъгата.
Колко нишки на Живота
Слънцето е там втъкало!
Стан от свидна,родна къща, ...

Море от Стихове
Поетът влюбил се в красива жена,
красива ,умна,нежна актриса една.
Посветил и много свои стихове от сърце,
всеки ден и изпращал по едно,,като дете! ...

Нека !
/ споделям и вярвам в тези няколко реда - най-важното в живота/
Нека почитаме и опазваме природата,
да търсим самото доброто у нас и около нас.
Да се радваме на създаденото от човешката ръка ...

Есента ще премине през теб като нежно докосване.
Като тих листопад, с прошарени в охра целувки.
Като звездна мечта, с пулсиращи шепотни нотки.
По-красива от всякога, с присъда - безкрайно да топли.
Есента - все така непозната, с нестихващи влюбени стъпки, ...

В ЕДИН ЮМРУК
/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
За живота тайни няма.
Всичко е закодирано точно.
Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...

Десет дългички ушички,
пет опашки пухкавели,
пет нослета, душат всички,
морков търсят да намерят.
Няма вдясно, няма вляво, ...

I rested down my head on you.
The soaking grass beneath us grew.
The leaves were quivering in tremor
as they caressed the hunchbacked oak.
A windy breath passed by and spoke ...

Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...

Усещала съм много болка
Но няма по - голяма от тази
Да знам, че си наблизо
А да не мога да те видя.
Да знам, че си наблизо ...

Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...

Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи при ...

( вицове в мерена реч)
Наш дядо със японец разговаря
и старецът е много любопитен:
„Ще ти разкажа как е във България,
но нека първо аз да те попитам: ...

Ветровете над моето градче
разнасят възгласи радостни.
Ето днес отново празник дойде –
„Свищовски лозници” вият се багрени.
А в усоите на дунавските лесове ...

Стига хленчи за шепа любов,
той не те заслужава, момиче
и не, не, че не беше готов,
само не знае как да обича.
Той е счупен, далеч преди теб ...

– Днес е сряда, ден пазарен.
Аз с късмет съм, но измамен.
Искаш ли да идем, мили?
Търся мляко от камили.
Казват, че имунитет ...

Уморих се да те нося в душата си,
а ти от колко ли живота все си там?!
Душите се сливат, а делят се телата ни
и няма обяснение, което мога да дам.
Уморих се да те срещам в съня си, ...

Почувствах те! И силно те обикнах!
С теб животът е небе.
Потапям се в небесната въздишка –
памук от нежно кадифе.
И тялото ми голо, непорочно, ...

Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...

Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки, ...

из разширяващата се
вселена
от небесата
уж благословена
раздалечават се ...

(поема)
Любовта, на лудост, която прилича,
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо – дръзка... Скандална... ...

(възторжено)
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там Ветрове –
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...

Бях никой, а кой съм сега?
Промених се, да!
Не мога да отрека!
И ако трябва, пак ще се променя.
Бях никой и съм все още. ...