Не правете това вкъщи*,
че Лили Павлова се мръщи.
Тя кат' Трите хикса е яка,
ръцете и Йончева помляха!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ...

Ти мълчиш, моя прашна китаро,
първа струна отдавна я няма.
А до теб, зад леглото ми старо
непотребно перцето задряма.
Засвирѝ ти, сестрице, не спирай, ...

Отвъд редовете светът е притихнал
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост ...

Ще отвориш ли сетивата си и да видиш,
как бялата птица пърха уморено с криле?
Родена е мир да възвестява, мир да диша
въздух мирен под чисто, слънчево небе.
Ще можеш ли да видиш мъката в очите ѝ? ...

Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...

Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...

В шифонената плътност на небето
пришити са яйца на Фаберже.
Разделя поетеси от поети,
не само на жени или мъже.
Избира ти от стадото Пегаси ...

Най-обичам книжки да чета,
усещайки миризмата на хартия
и буквичките с радост да следя,
няма от никого да го крия!
Обичам да опознавам герои, ...

Да живееш, когато си на дъното,
да преживяваш, когато си най-зле,
да обичаш, когато си мразен,
но да се чувстваш добре!
Да тичаш, когато си уморен, ...

Любовта е книга... но безкрайна...
и набързо тя не се прелиства,
а чете се с нежно чувство - тайна
пресвещена от греха очиства.
Азбука е чистата душа, ...

Луната
върху голото ми рамо,
рисува с пръсти
падащи звезди...
Една минута ...

Очите ми
Очите ми...тъжни и неми,
езера посивели...
Събрали болка и тъга,
за радост ослепели. ...

Тя пада
Тя не спи и не сънува,
не мечтае, не бленува.
Тя не се смее, не празнува,
не умира, не живее, не чува... ...

Чакам всяко Вечно дерби
със надежда за победа.
И с малко хапчета за нерви
днес реших да го изгледам.
И скочих бодро от кревата, ...

Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...

Влакът си лети през градовете,
тракат колелата по света...
Може би топил е ледовете
там, където няма топлина.
Може би един човек е чакал ...

Душата копнее спасение,
а тялото търси страстта.
Сърцето зове опрощение,
очите ни търсят плътта.
Отляво е ангелът хрисим, ...

Глава втора
В новия свят
Това наистина бе различен свят. Като огромен жив организъм, който никога не спира. В България няма какво да се сравни с това. Дори цялата ни страна, ако се събере в една точка, няма да функционира така, както самият NYC. Кое бе накарало тези хора да изградят системата си так ...

Един от учениците ти беше той тогава,
тъй верни, следваха те теб навред.
И слушаше той жадно твойто слово,
да разбере нуждаеше се делото ти ново.
Надяваше римляните да прогониш, ...

Наближава един велик духовен празник, който се чествува от цялата християнска общност по света. А според мене, той би трябвало да се празнува и от всички останали религиозни общности. Защото Великден е Вселенски празник с общочовешко значение. На Голгота е разпънат най-великият колос на човешката съ ...

историята
се пригажда — както ѝ
властта насажда

You're welcome to my kingdom of the spring.
I am the sovereign in here, i am your king.
Glory, unity, that's what the oracle forsee,
and power for the ones who will believe.
So welcome and let your quest begins - ...

Камбанен звън. Сърцето ми разбива
стените на душевен храм.
В гърдите въздухът се свива…
на пресекулки огнен плам
по вените пенливо се разлива. ...

***
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...

https://www.youtube.com/watch?v=HZgiAgYXneE

Дошли са отново великденски пости,
на гроба ти ходя, цветята поливам!
Прекланям се ниско пред твоите кости.
Душата ми плаче – в сълзи се обливам!
Свещичка ти паля и все се прощавам... ...

Благодаря на Песничките (Пламен Иванов) за идеята за нови семпли.