В очите на едно момче,
Видях това сърце:
Чисто и невинно, като сутрешна роса,
Вярващо, наивно, като гълъб сред змия.
Скромно и добро, ...

Някога елите били вълшебни
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.
Приказките отново от тях са подети ...

Червеното – във вените кръвта,
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош, ...

Че вятърните мелници,
виждам като великани
си е така, си е така.
По облаците търся
фигури изваяни, да си ...

Сидьъ и зяпъм сякъш съм причинъ.
Ти ми казъ - следствие съм бил.
Дъ додъ ли сига ил дъ зъминъ?
Смуштавен съм кугату ни съм пил.
Ши цапнъ две ръкии дъ съ съвземъ. ...

"Революцията"
Събрали се на поляна
Вълчо, Прасчо и Лисана
па започнали дебата,
за делба на планината. ...

Спомен
И камъка се стопля,
когато му дадеш топлина.
Сърцето ми страда до смърт
изпитва страх от раздяла. ...

Студено е... последните целувки
се стичат...
Като обещание за връщане.
Отпадат всички глупави преструвки.
И ние... се прегръщаме! ...

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

Не можем да измерим любовта.
Тя няма си тегло. И няма име.
Пулсира с неизменна красота
като сърце - така неустоима.
И няма форма любовта. Ни цвят. ...

Целувай ме, защото няма време
платено е с огромен лунен грош,
от залеза до изгрев ще отнеме
да нацелуваш всичко без разкош.
Целувай ме, защото няма смисъл ...

Пред хлебарницата в сéло,
десет баби се събрали.
Със забрадки на главите
те оправят новинѝте.
А пред тях незнайно внуче ...

На два остри кола
е вързан животът.
Висят по него
красиви възможности
захапани ...

Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

От сърцето извира
тънка струна на лира.
А очите са птици,
сгушени гургулици.
От горещите нощи ...

Hope lies deep under the water
buried useless for a thousand years,
where it's ashes no one gathers
and slowly, slowly dissapears.
"Few people laughed, few people cried ...

на Валя
Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше! ...

Моя обич белязана,
прекъсната песен на птица.
Сто думи млъкват неказани,
а надеждата – в белезници.
Сърцето тръпне в затишие ...

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

Ах, ти човече!
Колко мъначко беше
и как навсякъде се вреше!
Пламъче в очите ти гореше,
а в сърцето обич кипеше. ...

ДНЕС ПРИ БАБА
Днес навън вали, вали,
нейде слънцето се скри.
А Писана още спи
и похърква си дори. ...

Какво е любовта? Двете ти ръце...
които ме прегръщат...
Зелените очи на твоето лице,
които са способни и от онзи свят да връщат!
Какво е любовта? Две думи нежни... ...

Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...

/ Лотос /
1.
Събери всички неща, на които се възхищаваме.
Да бъда тук е всичко, което искам.
Да захвърля онзи, който в миналото бях. ...

"Слънцето изрече
последните си молитви." - казваше феята,
"Какво би могло да стори -
светлината му изчезне ли, веч ще заспи."
"Слънцето каза последните ...

КОЙ БИ КАЗАЛ
Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас? ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

Мъжът седеше неподвижно на седалката. Гледаше с втренчен поглед в една въображаема точка пред себе си и се опитваше да си събере мислите. В кабината на военния изтребител се поддържаше стандартната за полета температура от осемнадесет градуса, но той усещаше ледените капки пот, които се стичаха се п ...

МОЖЕШ ЛИ ?
Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки. ...

Изплува нощ.
И сред воали от звезди
една усмивка кротко спи.
И цялата вселена се любува
на тази тиха красота: ...

Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...

Всички си отиват от мене,
остават само студа и дъжда.
Толкова много сивота,
душата чак да простене,
зарита, убита в калта! ...

Има някъде една
мъничка топлина
тя търси просто душа
душа
в която да се настани ...

1. Умът е сила, ръцете-помощ, а духът-светлина.
2. Нека с търпение преодоляваме трудностите и с мъдрост да опознаем света.
3. Религията е призвана да озари пътя на светлината.
4. Нещата, които независят от нас, обикновено стават не тъй, както ги искаме.
5. Вселената се гради на компрмис. ...