Само инструментите

Пак тичам

Страхуваше се, знам, от моята любов.
Нима бе толкова ужасна?
Усмивката ти стигаше ми - беше благослов.
Сияеше, искреше - тъй прекрасно….
Дори, когато пак те нямаше до мен ...

От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ...

Знаеш ли как се лекува сърцето
разбито?
Знаеш ли колко болка в него има
скрита?
Знаеш ли как се събират частите ...

Прикована от поглед...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...

Луда ли съм,
че те обичам до болка,
чак до заслепение
и очите ми не виждат никой друг?
Луда ли съм, ...

100 дни мълчание, неизречени думи!
100 дни отрицание и пълна заблуда!
100 дни разкаяние, сълзи в тъмнината!
100 дни безсъние и болка в душата!
100 дни изминаха в очакване само! ...

Странен свят – зелено светъл.
Морски дълбини, гори
с изумрудени дървета
и ахатови зори.
Меки, призрачни контури. ...

Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ...

Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...

Самотен си лежах в леглото
и мислех си за мои си неща,
изведнъж отвори се вратата
и влезе най-прекрасната жена...
Дори не каза ми коя е, ...

Прогнозата, навярно е невярна.
Студеното направо бе горещо.
Тя зимата не бе полярна
ни лятото зловещо.
Раздират ни горещи урагани ...

Харесах си мъж в нощния бар.
Гледам го втренчено,
Май, че е стар…
Бели коси, на челото му – бръчки
Карай! ...

Лукът може да накара хората да плачат, но още не е създаден зеленчук, който да ги кара да се смеят. - Уил Роджърс
Да, вчера писах стих за скорпиони,
за змии, паяци и всяка друга гад,
рисувани върху несбъднати икони...
Но се налага да се върна пак назад! ...

Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)
Чудо!
Събуждам се с огромно нежелание,
усещам как леглото ми ме дърпа,
настрани обръщам се след кратко колебание ...

Известна истина е знам,
че ние, хората, сме грешни,
грехът ни става по-голям,
когато някой грешник срещнем.
Вървя по грешната Земя, ...

Здравей, моя любов неочаквана!
Като огромна вълна заля ми сърцето,
отне ми дъха и ме издигна в небето.
Сякаш жаркото слънце погали
нежно страните ми, ...

Сълзата е лале в зелената трева на тъжен поглед.
Разцъфва във откритото небе.
Разлиства страници на птичи полет,
побрали крехкия живот в едно море.
Ухае на любов цвета червеноален. ...

Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ...

Аз имам много грехове,
платих ги всички без остатък.
Живях с вдигната глава
и ще продължа така нататък
Не блазнеха ме слава и пари, ...

Когато нещо, или някой ни нарани - плачем. Плачем за любими хора, животни, места... И ... се нараняваме. Жестоко! До смърт! Не си даваме сметка, че нараняваме и земята! Тя е жива! Държи ни в шепи! Храни ни! Пои ни! Забавлява ни! И, когато ние се бием - тя страда! Ние я палим и не чуваме как стене от ...

Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...

Лист пада в реката,
отнася го тя далече.
Тъй и на мен мечтата
няма я в живота ми вече.
Тя - любимото момиче, ...

Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...

Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...

Заспах, събудих се - среднощна жега.
Въртях се, мижах - никакъв ефект.
Картинки чоплих по тапета.
Накрая хвана ме съклет.
Заспах. Сънувах, че се будя. ...

Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...

Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...

Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...

Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...

Шеста песен от албума...
Приятно слушане и очаквам вашите коментари!

Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ...

Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...

Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там ...