Случаен лист, от вятъра отронен,
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?
Случаен лист - невинен като грешка ...

Взират се във нишките очите,
пръстите се мушкат с бързина.
Тупиците тупат, тупат в ритъм
И създават чудна красота!
Уморените ръце не спират ...

Гледам слънцето, гледам луната…
Не знам дали мисълта ми тука следите .
Дали така изглеждат просто нещата
или някой кара колело сред звездите..
Автор Росен Николов © всички права запазени

Скъпи сънародници,
вие сте само закачалка
за шапките на политиците.
Дръжте се, както подобава
на една закачалка! ...

Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ ...

Гъст дим издига се в сърцето на Европа,
във пламъци изгаря символ на Париж.
Обилизва огънят старинна катедрала,
история изгаря древност надживяла.
Дим черен слънцето закрива, ...

Притихнала във шепота на чувствата
един въпрос стихийно връхлетя:
"Душата може ли да бъде чувствана?"
И размислите с вас ще споделя.
Душата често праща ни послания, ...

Намирате си агънце сукалче.
Викнете го - ще дойде доверчиво.
Овцата майка тъжно ще проплаче,
а то ще ви побутне с нос игриво.
Тогава много нежно го гушнете. ...

Както и предишните,направено на домашния компютър.

Поразходих се до Бяла Слатина и Краков. И, разбира се – доста неща има за разказване…
Два дена в Бяла Слатина бях гостенин на един приятел. Не ми се стоеше у тях – зная добре в какво състояние е 90-годишната му майка. Меко казано – като малко дете. Само дето хлапето осъзнава, че е недорасляче, че е ...

Едно свежарско лятно парче.
Музика-Никодим
Текст - Валентин Йорданов
Инструментал - Детелин Йосифов

За детството си мога да кажа само, че беше нормално! Нито повече, нито по-малко!
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика.
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и ч ...

- Сега си спомних за една пещера, в която заспал на юношеска възраст древен гръцки философ, а когато се събудил били изминали много, много години. Да не би това да е пещерата на Брахман? - вметна Диди.
- Името му е Епименид - отговори бързо Алфонсо. Той е този, който заявил, че всички критяни са лъж ...

В мелодия на музика неземна,
потъвам като есенно листо –
удавник ли, спасен ли съм не зная,
но знам, че тук е моето место,
защото за света сега прогледнах. ...

Ряпа. Карфиол. Домат.
Лапад. На глухарче цвят.
Зеле. Моркови. Фасул.
Леща. Чушка със булгур.
Чесън. Киселец. Пипер. ...

Съчувствайте и лекувайте собствените си болки, с онази Любов, от която те се нуждаят, и не сипвайте, с вътрешното убеждение, че правите добро, отрова връз раните на другите хора.
Моля Ви!

В читалнята се трудих доста здраво
над „Опити”-те на мосю Монтен...
Една колежка ме похвали: „Браво!”
Реших, че стига ми за тоя ден...
Обсъждането продължихме вънка - ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Като бавно умиране беше -
прегръщах те и се сбогувах,
косите ти с пръсти целувах,
докато сърцето кървеше...
Каква любов погребвах само! ...

Севда изчака цялото събитие да отшуми и, след като гостите започнаха да се разотиват, тя изчака удобен момент и се приближи към Христофор, държаща под големите си гърди книгата на Пѝсарев. Батерията на телефона му беше свършила, а зарядното бе в колата му.
-Извинете, Г-н Цонев, може ли за минутка?
Х ...

Стоя в зловеща битка
Прехвърчат непочтени, скрити боеве
Два наложили се рода, точно в мой’те светове!
Тихите им стъпки...
Намек, ...

Стоиш пред прозореца и гледаш, гледаш, но не виждаш нищо или поне не искаш да видиш нищо, просто мислиш, колкото и да не ти се иска. Палиш цигара след цигара. В главата ти е пълен хаос. Защо? Защо се случват тези неща, с каква причина, защо минаваш през всички тези препятствия. Боли те, много те бол ...