- Искам, мамо, да съм депутат,
да съм във Народното Събрание.
Депутат ли съм - ще съм богат,
със добро имотно състояние.
Вярно, че съм в трети клас и още, ...

Пролет,
обвита в скрежен тюрбан
е времето в средата на януари,
Дъга от птици..
Пеят, усетили слънцето сънено крилата им да гали. ...

Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...

Седях сама на пейката във парка
и гледах със „отворени“ очи.
Животът – тази властна господарка,
минаваше край мен, от вси страни.
Смирено беловлас самотен старец ...

В тъмнината
изгрява ярка звезда.
Ти ме целуна!

/Нехайно
фигурно
анамерично
не-хайку/
л у п а к а н а ...

Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ...

Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката ...

Жадувах жар,
а лумна огън.
Сърцето-дар.
Душата-орaн.
Миг пожелах, ...

Взривяват се бомби – умират деца,
убиват животни – хора без сърца.
Водата завземат – продават я кеш,
Земята запалват, все едно е свещ!
Кажи ми, Защо?! ...

Около единайсет часа, градът се скова от студ, подостриха се ледените висулки по стряхата на кръчмата, а вятъра обикаляше около прозорците и жужеше из преспите сняг.
Вътре в гаражчето беше топло, имаше около десетина посетители. Тук-таме, между подвикванията и разговорите на мъжете се долавяше и сръ ...

Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...

Този свят се разтърсва от злоба,
този свят все кърви и кърви,
окован, омърсен и злопаметен
все намира начин да води войни!
Не, този свят - не е моя...! ...

В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ...

на прозореца
гълъб чука с човка
не съм забравена

Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...

- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...

Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени . ...

Не знам дали след тази нощ
ще пострешна утрото слънчево...
Но знам че звездите светят за мен
защото в тъмата ги виждам.
Не знам дали ще пострешна утрото ...

Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...

9.
С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.
На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, по ...

Хлъзгаме се по леда на духовно безхлебие.
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.
Обличаме маскарадни костюми от историята. ...

Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ...

Тоня бе преминала като ураган през живота на няколко мъже. Един от потърпевшите бе Мартин. Тя се влюби в него, живя с него няколко месеца, после реши, че не е за нея и го заряза, оставяйки дълбока равна в сърцето му. Естествено веднага се насочи към следващ обект, като вярваше, както винаги, че е на ...

Обичам те, когато си гол!
Когато, уязвим се покажеш
без дрехи, без оръжия и щит.
Щом кошмарите си разкажеш.
Уплашен, хлипащ, неприкрит... ...

Цветя ще цъфнат тази пролет,
ще ги огрява светлина лунна
и дано като пеперуда след полет
на теб да кацна, с теб да бъда.
Аз съм още млад, зелен, ...

Защото знам, че мракът не е вечен...
След него винаги изгрява слънце...
Така и нашите проблеми...
Се заличават...
Щом се съмне... ...

Бяло облаче се нóси
по безкрайното небе,
а във мен валят въпроси...
Има ли къде да спре?
Има ли си бяла къща ...

Обичай ме... горчива и солена,
обичай ме и цветна и красива.
Рисувай ми любов с очите на дете.
Аз бягам от фалшиви хора и търся твоите ръце.
Докосвай ме... Докосването е изкуство, ...

Когато си отчаяна, когато си тъжна,
потърси ме аз ще дойда,
когато за разбиране си невъзможна,
потърси ме аз ще дойда..
Не ти обещавам, че ще променя нещо, ...

Много ли ченето клатиш,
има здраво да си патиш.
Но мълчиш ли кат' дирéк,
твоят делник,ще е лек.

Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...

* * *
Интернет „връзка“.
Сезоните изтичат
по оптиката.
* * * ...

Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ...