И пак е пролет, тъй очаквана от всички.
На вън се чуват песнопойни птички.
Дърветата разцъфнали ухаят.
И те карат да се чувстваш в раят.
Душата ти криле изкарва. ...

Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...

И заваляха мъртви пеперуди.
Небето стана черно като гроб.
Светът умря, не се събуди.
Смъртта ожъна сетен сноп.
Но ти остана. Глупава и вечна. ...

Килим от листа, килим от листа
и две сърца сред жълтите дървета.
Ах, как вали, вали любовта
и сипе се тя в душата на поета.
Килим от листа сред пъстра дъга, ...

Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...

Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...

Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да излекувам.
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да понеса.
Научи ме да живея, да минавам през света, ...

На уморените клепачи -
тегне сън...
А пък сърцето се стреми
Любов да търси...
И точно затова се случва, че навън - ...

Грамофонна игла татуира магии
По черните бразди
А плочата за болката мълчи
Стиска зъби и просъсква
Скоро музика ще пръска ...

Аз съм човек, придържащ се към план-графика и съм доволна, когато всяка точка по него се изпълнява. Аз съм човек на навика и гордо го заявявам. Харесва ми рутината. Чувствам се сигурна в нея. Някои хора биха стигнали до отчаяние, ако всичко им се случва по план, но не и аз. Обичам да имам сигурност ...

Хладен полъх и дъх на море
една топла ръка и трептящо сърце
изгрев посрещнат с развети коси
милувка на топлите нежни лъчи
стъпки от двама през пустия плаж ...

10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...

Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...

Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...

Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...

Малката принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцеса на есенните глухарчета, навърши шест месеца. Черешите узряха, глухарчетата цъфнаха и стана време да посети замъка на прабаба си, графиня Иванка. Всички много се радваха и бяха готови за височайшето посещение, нетърпеливо гледаха към улицата, къд ...

( по Р. Бърнс, "Сбогуване с Елиза")
Марийке!... Хайде, прав ти път!...
Парцалките вземи!...
В мен вече мислите летят
към по-щастливи дни!... ...

Обичам да те има!
С любов си ме дарила!!!
Свободна си, Любима!
Лети си лекокрила...

Сега съм цялата тъга...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...

Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...

Мечтата ми е май чепата -
бодлива като розов храст!
От красотата й все патя,
ала не искам да я спра.
Жадувам всички сложни думи ...

... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...

В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...

Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после. ...

Седи си дявол и се чуди
каква злина да сътвори.
Дали човек да се загуби
или катастрофа със коли?
Трябва да е нещо страшно. ...

Избухнала в огнени багри,
пристига при нас есента
и с течно злато попарва
всички зелени места.
Гората започва да се съблича, ...

Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – лю ...

Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...

Времето седнало в двора на столче,
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна - ...

Привлечена от някаква стихия
натъкнах се на сладък непознат.
Не смогнах от очите му да скрия
душата си. Бе просто опиат!
Усмивката му – топла и красива ...

Kажи ми, приятелю, това живот ли е
да бачкаш като роб,
да се мъчиш като идиот,
да не спираш да даваш, за тоя дето духа,
и Жалки приятели в гъза да ти го набутват? ...

Ти, който ми бе обещан,
изсечен на моята длан,
желан и отречен,
близък, далечен,
благословен и обречен ...

Жадно изпихме две питиета.
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям ...

докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот ...

9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...

Хора слънца, със звездички вместо очи,
запалващи пожари и каращи всичко в теб
да гори...
Ще се размекваш ли пред тях?
Или направо ще се топиш? ...