"Очи пълни- ръце празни"
Нар. поговорка.
Понеже вече празни са ръцете,
аз гледам пълни да са ми очите.
Това го упражнение правете ...

Всичко е толкова объркващо,
непростителност ме мъчи всеки ден,
огорчението, толкоз е побъркващо,
защо така се случи с мен?
Аз толкоз много се стараех, ...

Личицето й в плам покори
с нежни медени устни,
тя със стон ще развие коси
и по теб ще се впусне.
Ще танцува в очите й ням ...

Пиша сутрин и денем,
по изгрев и залез.
Пиша гладен и сит,
тъжен и весел.
Пиша в радост и в сълзи, ...

Не съм от този свят!
Защо ли Ме изпрати!
Да скитам беден и нерад
по земни пътища и свят...
Не съм от този свят, ...

ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти. ...

Какво е нощ без звезди,
китара със скъсани струни.
Море без бурни вълни.
Път без посока.
Какво е птица с пречупени криле, ...

На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...

О, виж съдбата си. Сега я виж!
На кой друг ще отдадеш тази радост?
Минава светлината. Не затваряй очи!
Не се лишавай от тази драгост.
О, тя съдбата е в слънчевите лъчи ...

Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона. ...

БАЛТАСАР- ЗЛОДЕЯТ УЖ МАГЬОСНИК, втора част на приказката за сухото дърво
Виктор отдавна знаеше , че в страната на майка му приказките са на всяка крачка и той вече се беше намирал в не една от тях. Баба му обеща да го заведе при сухото дърво и неговите обитатели и момчето всеки ден се събуждаше с на ...

Твърдим, че сме свободни,
А живеем в клетка.
И не сме способни,
Да си направим равносметка.
Как живота си живеем непълноценно, ...

Вчера мама имаше рожден ден. Тъй като на обяд имах лекции в университета, трябваше да ú купя подарък още сутринта. Разбира се това не се случи — поне не и сутринта. Вместо това, ранната утрин бях прекарал в четене.
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ...

Глад
Скитам гладен, сам и друг,
само да подуша от храната
в думичка или дори от звук,
скачам и готови са крилата. ...

Действащи лица:
Мис Ан–горската котка,
Сър Вой–нишкото куче,
полската мишка Маришка,
аз /има си хас/. ...

Мастит хипнотерапевт се готви да проведе групово мероприятие. Залата едва ли не се пука по шевовете. Той сочи големия екран зад себе си, обяснявайки, как ще хипнотизира всички. Съответно никой няма да помни нищо, но въпреки това всички ще изпълняват дословно. При това не само смисъла на изречената о ...

Само външно добри сме, а дали е така
в действителност, колко сме прями?
Често пъти играем задкулисна игра
и невидимо злото остава!
Зад премислени ходове лъсва лъжа, ...

Човекъ е социален по природа,
но няма по-съмнителна порода.
Мисли всеки, че ще го прекара,
себе си до лудост може да докара.
Той, човекът казва - всичко знае, ...

Върни си я!
Целувай я, прегръщай я!
Но не забравяй - щом била е с друг,
дали останала е същата?
Върни си я, прегърни я силно! ...

Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша.
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер, ...

то
Леля Мита ми е на гости.Отпиваме от кафето,а тя се изповядва:
-Какво ми дойде до главата,Фанче,какво ме налази?!Аз,дето съм толкова достойна и разумна жена, взех,че се влюбих като ученичка.Субектът на чувствата ми е 87 годишен екземпляр на човешката фауна.Запознахме се в кафенето.Седна на моята м ...

Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...

Вяра
Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост.
Разсъблечи ме и страхът ми изхвърли,
овехтялата ми дреха ти разкъсай. ...

Понякога си мисля за раздялата...
Тъгата ме обзема до полу̀да.
И болките по вехтото ми тяло,
напомнят, че с живота се сбогувам...
Защото ще се свърши този свят, ...

Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...

Тъжна и ранима е душата на поета,
той рисува с красотата на своята тъга
и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.
Той плаче със стихове за всяка страдаща душа
и като капещите сълзи , ...

Лежеше в ковчега по средата на стаята върху два стола. Беше кучи студ. Страната беше в бедствено положение, заради снега. Входната врата на малкия двустаен апартамент зееше отворена, за да влизат опечалени близки и приятели. Беше облечен в костюм, който не бях виждала до сега. Хълката от пръста му я ...

И обещавам - няма да те дам,
когато влезе, даже не попита.
Потропа с дума-две и влезе сам
и всички там набързо ги изрита.
И цялото пространство го зае, ...

Посвещава се на моя приятел Jordan Ikonomov - Drugiyat
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ...

Самотни вечери
и празни сутрини.
Разливам се, като мъгла.
Студени истини,
горещи спомени – ...

от сборника с разкази "Аз виждам"

Часовникът,
върти стрелките
Времето,
минутите убива
следи оставя ...

Улавям невидимите трептения
в пространството и тайничко
отключвам времевия поток...
И се потапям в златните вибрации
на любовта ни и вървя до теб ...

Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов - ...