***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...

На лятото помахах със ръка,
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...

Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...

Съвременният човек Неусетно се превръща в Изрод... Не знам дали това е проблем, но определено е Проблем, че това НЕ притеснява Никого!

Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...

– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...

Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...

Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...

Безкрайна радост ме изпълва в миг, когато
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато, ...

Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...

Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...

Остави ме така сама,
с цвете в ръка.
А цигарята догаря в нощта,
сам сама.
Чакам ти да пишеш някой ред. ...

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...

Няколко дни се скитах. Вървях все на юг към планините или поне така си мислех. Благополучно успявах да избягна всякакви срещи с хора. Внимателно заобикалях селата и градовете. От хората, останали в тях, едва ли щеше да се намери някой, готов да помогне на една бегълка. Прекарвах нощта на закътани ме ...

И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...

Сърцето ми линее, за беда.
И все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.
Дъска за шах е този мой живот. ...

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов.
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях. ...

Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...

Ти ,тих си стон
в моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга... ...

Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина, ...

Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...

Дядо, дядо, я кажи,
моля те не ме лъжи,
с баба толкова сте чели,
облаците що са бели?
- Ще ти кажа чедо нещо, ...

Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...

И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...

Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина, ...

Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка, ...

Великден
слънчев лъч се спира
над иконата

Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен ...

Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи ...