Хора слънца, със звездички вместо очи,
запалващи пожари и каращи всичко в теб
да гори...
Ще се размекваш ли пред тях?
Или направо ще се топиш? ...

Аз съм цвете нежно и невинно,
и облак съм във розовия здрач.
Момиче съм – и плахо, и наивно,
по улиците като всички – минувач.
Понякога съм ледена кралица, ...

Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...

Видях те с усмивка в летния ден
и музика тиха се чува в мен.
Докосна ме нежно с тези очи
да бъда с теб са бурни мечти.
Тук е морето и пясъка топъл ...

Напрежението в директорския кабинет се усещаше по косъмчетата на кожата. В стаята прави до вратата стояха жена на около тридесет и пет, а до нея възрастен мъж – слаб и прегърбен, с побелели коси, за когото годините вече нямаха никакво значение.
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...

Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...

днес световен ден
е за психично здраве -
любвеозарен
днес всемирен ден
е за душевно здраве - ...

Не мога да предам това,
което в мен е!...
И няма как да срещна вечността,
без твоята, лъчиста красота!...
Не мога да живея в пълнота, ...

И пак онази мисъл...
Мисъл, а във нея ти
ти и онова отричане,
което търси своя детски смисъл,
търси смисъл и едно обичане, ...

В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...

Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...

Затворих вратата и дръпнах резето,
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко! ...

Жената е изящна роза,
с красота и нежност изпраща своя зов,
поемеш ли от нея ароматна доза
опиянявате със своята любов!
Жената силна, страстна, ...

Когато затваряш вратата, внимавай!
с подноса със чашите!
Недей да разливаш
надежда за заедност. Плашиш ме.
Наивна съм, знаеш, а всяка жена ...

Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия х ...

Галят ме звездните лъчи,
добре се чувствам в съня
и сънувам твоите очи,
ала, уви, идва пак деня.
И пак далек си ти, ...

Целуни ме!
Обвий ме в нежните си прегръдки.
И не говори.
Така прекрасна си!
Като невинна сълза в дъгата, ...

Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.
Не знаеше? Вече не чакам. ...

Режеше я като нож
тази болка във гърдите
и не мигваше по цяла нощ
на сина си снимките събираше
Чух я тихичко в нощта ...

Издавам книга. Тя - прекрасна!...
Бе, как наредих тез слова?
Ще стане хит - това е ясно!
И кво ще следва от това?...
За мене статии ще пишат, ...

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора, ...

Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през август ...

Как ухае на дюли живота
и все още е синьо-зелен,
вкус на лято и есенна болка,
сладка круша сред двор окосен.
Жълто грозде провесило чепки, ...

,,Тези малки същества,
дето по гърба ми лазят,
пият разни вещества
и се бият, и се мразят,
ме дълбаят във недрата, ...

...дали съдбата ми се смей –
харесах си едно момче?
За мен усмивката му грей –
стеснително като врабче!
Преди да ми рече – „Здравей, ...

Толкова отговори има в тишината.
И толкова красота в тъмнината.
На тъмно сякаш по-изострени са сетивата
и по-лесно разкрива се душата.
Тихо приседни до мен и ме остави да ти чета душата. ...

Бледосивата луна - на небето,
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен, ...

Скарали се славеят и чучулигата.
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари. ...

Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...

Избрах си всичко сам в живота свой,
избрах на всяка крачка бран нелека,
избрах страдание, тъги безброй,
поех по по-неравната пътека.
Избрах това подтикван от копнеж ...

Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...

(2-6)
Край мен сгъстява се полека мрака,
Звездите никнат – сякаш са цветя,
цъфтящи ароматно в пустошта,
красящи на Земята похлупака. ...

България с Бавария ще мерят си млеката,
а аз предлагам, леко да се дръпнем от софрата
и да помислим – мери ли се тигър с буболечка
или например дребна пеперуда с едра мечка?
Но хайде стига простотии, мили родни братя, ...

Утоли сухотата на бъдното.
Закачи брошка с образ на птица.
Нова песен запей. До отвъдното
следвай себе си. Вместо в матрица,
изживей го живота, препълвайки ...

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...