Художник нека бъда, да рисувам,
живота – съдник с краски да потулвам,
безделник нека бъда, да бленувам,
скръбта – каторжник – нека да пирувам.
Ще дойда сетне в кръчмата при вази, ...

Прекарах водата през огъня,
три пъти я изпарих,
хляб черен замесих,
погача не нагласих.
Трапезата празна пустее, ...

Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел. ...

Нека..., нека ме проклинат,
да стихнат всички богове...
О, как искам да достигнат
от мен до теб тез думи две...
Тегне горест мълчалива ...

Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...

Виртуална любов,
малко тъжно фиаско…
Тя е фарс на добро
сред морето от маски,
уж желана лъжа ...

Моя дръзка, забранена мечта,
Колко изгрева с теб не посрещнахме.
Може би е просто съдба.
Може би в очите на другите ще съм грешница.
Но те искам, искам до болка! ...

Посвещавам това стихотворение на едно момиче с красива душа, което твори поезия, въпреки, че е обездвижено от тежка парализа. Публикувам и линк към нейната страница във фейсбук с молба да разгледате и който има възможност, да помогне, защото ѝ предстои сериозна операция:
https://www.facebook.com/gro ...

"Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен ...

Царските конюшни в центъра на София, същите, които скоро горяха, били културна ценност. Непризната досега. Допускам, че са били запалени, за да ги признаят най-сетне – нещо като „Изгори, за да светиш!” (режисьор Н. Чернев, 1975 г.). През 2016 г. в Пловдив изгоря тютюневия склад, вдъхновил Димитър Ди ...

Поредно лято
с мото в обков:
,,Сезон за море,
звезди и любов"
Жарко слънце, ...

Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...

Децата, като капки красиви,
толкова са те невинни,
всичко превръщат в игра,
с тях е по-светъл деня.
Децата, приятели наши, ...

Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...

Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...

СТИХИЯТА
Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми. ...

Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...

Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...

Когато те погледна,
пак в мен нещо трепна,
какво ли е? Не зная,
с теб съм сякаш в рая.
До полуда те обичам, ...

Ти, моя любов, едничка съкровена,
плаха, като малка пойна птичка,
на клонче мъничко седиш,
сълзи – бисери редиш.
Ти, моя любов, едничка ...

Сънувах рози, слънце, лавандула,
ухание и смях и тиха песен.
Събудих се – сълзи по мойте скули,
а лятото преструва се на есен.
Сънувах безметежни небосклони ...

Светлосиньо е.
И жълто. И червено.
Радостна есен.
*
Студът завихря. ...

Безсмислено изтрито, защо ли ровя в мрака? Самотна съм, а който търси в друг спасение от самотата, попада във капани. Така добре изглеждащи, че сякаш измечтани. И чуството на сигурност, когато си в ръцете на тиранин. Аз искам да се боря, но моят враг е призрак. Как се бориш сам със самотата? Как да ...

Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча, ...

7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...

Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...

Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината, ...

Измисли ме насън, нарисувай ме нежна –
с бяла рокля, и боса! Нарисувай ме в сън,
бродещ в нощите – мокри, и тъжни!
Нарисувай ме с цвете в косите навън!
Измисли ме във песен, щом умееш, изпей ме! ...

Китен - улица
„Крайбрежна“ - слънце - вятър -
морска шир - всемир

Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...

Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...

Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...

Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти. ...

Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...

Когато някой плаче
или сам на себе си крещи;
когато ей така ми се оплачат,
че пак сърцето ги боли;
когато искат да помогна ...

Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...

Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край. ...

Може да има вина тази жена,
може подкуп да е получила,
но каква е тази страна,
в която болна от рак туй е заслужила -
белезници на краката да и слагат? ...