В невидимия миг на времето,
стрелките неуморно се гонят!
Тиктакат, танцуват, отмерват -
по спиралата на времето бързат!
И невидимо дните се нижат, ...

Гробище. Тишина.
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...

Аз съм тази, която мечтаеш
Спри се тези игри да играеш
Протегни се, вземи ме и точка
Между теб и мен няма отсрочка
Налудувах се, вече е есен. ...

Работеха до безпоща,
на горската бригада -
мишокът Фреди,
феята Добрина и котаракът Джон.
Виждаха своите професионални победи, ...

Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная - ...

В нощта на Самотата ми стаени,
за да ме топли и за да ми свети
в очите ти жадуващи за мене
ще се превърне Любовта в красиво цвете!
Със блясъка на чистата душа ...

"Какво от бизнес схващам,
аз съм подставено лице!
За зелен хайвер ви пращам,
разбрахте ли сега, овце!?"

ГРЕХЪТ И ВИНАТА
Завърнах се от пустинята на времето. -
Остъргани кости облечени в халат
скъсан, изоставен от гости, но семето
са забравили и то е стояло на хлад. ...

Ти си първият ми стих,
ти си пътят стар и нов!
С тебе аз се преродих,
моя истинска любов!
Ти си пролет, есен, зима! ...

Някога съществуваше една земя наречена Елеха. Красива и вълшебна по своему далечна земя. В нея живееше магията. Недалеч от река Менай, която разделяше земята на две половини, в най-южната й част беше сгушено едно малко селце наречено Дейри. Хората му се радваха на мира и хармонията. Там всички бяха ...

Пред мен възправят ръст Кумѝрите
на новите ни поробѝтели.
Огромни,страшни...
Не се страхувам
не се вълнувам ...

Аз съм сблъсък.
Аз съм стена.
Аз съм
усмирителна риза.
И онази ...

Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...

Как да обясня, когато думите не стигат,
какви вихрушки в мене се надигат,
от устните ти, от погледа ти пълен...
Как? Кажи ми как се обяснява, когато си безмълвен?
Не с думи, с мисъл се описва. ...

Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник ...

Здрасти, добре ли си?
Всеки ден се питам
как си, къде ли си..
Дали забравил си,
или ме помниш още; ...

Разкая ли се
или просто мислиш,
че думите изчерпват всичко.
Не виждаш,
няма го детето в тебе, ...

Не искам
на земята да съм сноп
и класовете ми да гният тук.
Не мога
да ѝ кажа: земьо, стоп! ...

първо
панделка
в косата
после
целувка ...

Безсънни нощи.
Мрачни дни.
Студът превръща
в сняг дъжда.
И мислите текът. ...

За да разберете, че вали, трябва да се намокрите. Всичко друго е прогноза за времето.

ххх- 1
Забраних си да се влюбвам,
да летя, да се сбогувам.
Себе си така погубвам,
ала кротко съществувам. ...

Искам дъжд да завали,
да чувам всяка капка как в прозореца ми се разбива,
да напои сухите земи и живот да цъфти...
Така е и с моята душа,
сълзата бликва и се спуска по бузата, ...

Наистина съм трудна за разбиране.
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...

Вечно волна-недоволна,
скитница неуловима:
вчера беше незагасващ пламък,
днес заспало зло под камък,
утре -дявол знае - мътна помътняла ...

Кажи ми Небесна,
какво е това -
всеки миг
Ти си в сърцето,
а душата ми търси Те ...

10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ...

Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...

...Живот – в коричка
хляб
Сън – в ласкава
коприна.
Усмивка – в погледа ...

Когато в снеговете – януарските,
спотайва се несбъдната – магията.
И вихърът, със сили ягуарски е,
превърнал те във ледена. (Стихията).
Тогава събери кураж във себе си, ...

Мълчанието понякога е смърт,
щом пролетта е тиха изневяра...
Животът ми намира сетен път,
а може би себе си повтарям?
Ти беше пролетен лист, ...

Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...

Не плачи, момиче...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ...

Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...

В една паралелна реалност
Докосването има памет
връщаш се всеки път като си тръгваш запоследно
А "не те обичам вече" е друг начин да ме накараш да се усмихна
В една паралелна реалност ...

Свидна
- Чедо, малко недовиждам,
но пък тебе те съзрях.
Ще поседнеш ли до мене
знам, че целия съм в прах? ...

Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...