В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом,дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..

Птиците отлитат при
най-малка опасност,
летенето е инстинкт
за самосъхранение.
Не се оправдавай, ...

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…

- Бате, ще правиш ли любов? - дочу зад гърба си женски глас човекът с шапката. Сам не разбра, как се остави мургавото момиче да го хване за ръка и поведе към неосветената част от парка.
- Имаш ли пари?

Тук Диди припряно го прекъсна: Излиза, че Дхармакая е обиталището на абсолютната Истина. Имам ли право да си я представям по този начин?
- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абс ...

Ще го кажа с думи прости:
Много си ми на мерак!...
Що не дойдеш ми на гости?
После ще поискаш пак!...
Аз трапеза ще ти спретна ...

Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...

Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва. В празната къща нещо се движеше в стените.

- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде! Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен!

Бръснарница откриха в махалата,
ама специална – без пари.
Там подстригват ти крилата,
за да не можеш полети.
И ето: Щом е на аванта ...

В градината с вековните маслини,
събрал бе учениците Исус.
Какво ли има да ни каже,
те питаха се мълчаливо там.
Събраха се край маса тясна, ...

Пустотата в душата е сън
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце, ...

Обличам се със черна и протяжна нощ.
Под нея риза. Най-бургундското,
червено.
Добър ли съм? Не съм и лош.
Обувките ми - тесни, за да влезеш. ...

Всички ни е снасяла кокошка.
За да станем твърди сред врящата вода.
Тънка и чуплива ни е външната обложка.
Но белтъкът се калява насред сярна миризма.
Ние сме Великденски яйца ! ...

Житейският ми път бе криволица,
но никога не съм мечтал за прав.
С годините привикнах да обичам
съдбата си с капризният ѝ нрав.
Научих се на глътка да се радвам, ...

- Няма място за Сульо и Пульо!
- Ще трябва да си промениш мнението – измънка Цветелин неубедително.
- Никаква Нели! В качеството си на каква смята да присъства на сватбата?!

Човек не си купува любовта,
човек я дава, щом сърцето иска,
изстрелва я със огнена стрела
и после с устни раната притиска.
Човек не си купува любовта, ...

Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са, ...

Над сивите улици гъста мъгла
се вплиташе бавно във мрака.
Стаена зад ъгъла блудна душа
за сетен път слънце зачака.
Обгърна мъглата заспалия град ...

Текстът е по стихове на inakrein (Илияна Каракочева) .
otkrovenia.com/es/poetry/lyubovna-liturgiya
аранжимент, клавишни, барабани, смесване - Ленко Драганов
бас-китара - Тодор Димитров - Токича
китари - Христо Ангелов - Ико ...

Текстът е по стихове на inakrein (Илияна Каракочева) .
otkrovenia.com/es/poetry/lyubovna-liturgiya
аранжимент, клавишни, барабани, смесване - Ленко Драганов
бас-китара - Тодор Димитров - Токича
китари - Димитър Русев - Мутата ...

/ за/ядливо идиоматериалистично стихотворение /
Не бе мозайка, нито сложен пъзел –
в главата ми поникна пресен ум.
Обрах му крушите и вързах възел
от Гордиевия неминат друм. ...

Понякога съм страшно нелогична,
понякога съм огън във море..
И вярвам, че не съм типична,
на другите жени,въобще!
Понякога във приказките вярвам, ...

Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...

Понякога си давам сметка,
че сметките ми не излизат:
очарован от залезни гледки,
съувам изгревни илюзии.
И този ритъм на живота ...

Не искам болка да ти причинявам,
не искам във очите ти сълзи!
Аз знам, че сигурно ще съжалявам,
и много, много мен ще ме боли!
Споменът за нежната ти кожа ...

В лесът вековечен и стар,
в недрата на гъста гора.
В забрава от хора и птици
живяла самотна ламя.
С опашка блестяща от злато, ...

Това е цвят на люляци и Май,
магията на вишневи градини.
На цъфнали божури като в Рай,
на розови полета в топъл юни.
Това е цвят на изгрев, окрилен ...

Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и ...

И бързат дните,
назад не се обръщат.
И винаги играя -
главната роля
в сценария ...

Ще се слея жадно със тревата,
със зеленото и младостта.
Ще покрия с шапка самотата,
ще се къпя в капки тишина.
Ще отпия глътка от росата, ...

Казват, че надеждата умирала последна,
но те лъжат.
Любовта отива си след нея,
когато я пропъждат.
Надеждата угасва първа ...

Аз съм тайна, себе си не разгадала.
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено де ...