Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386.7K resultados
Дори след тъжния поклон на цвете
🇧🇬
Така отдавна и така отскоро
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре ...
Sympathy for the devil 1
Ръцете ми треперят, душата ми трепери като закачка на съзнанието ми. Осакатена върви и предоставя състезания с кучета подобно на букмейкър на загуба. Раздава значки, за добро представяне и не насилва никой да залага при прекрасни залози. Хипофизният ми залог говори за качест ...
В мечтите си съм толкова добър,
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество ...
Търсеше ли ме или аз те открих?
Живота ни преплита, а случайност ли е питам?
В очите ти виждам малкото желание,
а в моите сякаш прекрасно разбрано е.
Покани ме на среща, няма да откажа. ...
Живей, когато дъх не ти остава,
Живей, когато искаш да умреш!
Живей, когато шанс не ти се дава
И тичаш, без да можеш да се скриеш .
По-мъдро и достойно на другите махни с ръка, ...
23.
Още десетина дни бяхме без физическа връзка с външния свят. През това време подготвяхме експедицията. Нашите учени – Бойл, Гатлинг – баща и син, Крейг, Шелдс, Пенлоу се трудеха неуморно около всъдехода...
Тази машина бяхме подготвили за специалните условия, както наричахме поразената Земя...
Деб ...
Тихо ми е тази вечер.
Посвири ми малко от онази, уж наша песен.
Моля те, онзи рефрен, от нашия момент.
Свири, аз тихичко ще ти припявам.
https://sunnyplam.wordpress.com/author/sunnyplam/
Книгите са прозорец към света. С тези думи посрещат първокласниците в училище.
Те са безценно богатство и неизчерпаем източник на знание. Но дали са толкова прекрасни, колкото мислим, че са? Атанас Далчев е авторът, който поставя този въпрос в своето стихотворение “Книгите”. В него лирическият герой ...
Наистина не разбирам.
Обич е. Нежност. Страст. Желание.
Копнеж... Мечтание...
Защо се промушва и тази тъга между тях?
Тя е разстоянието, което всякак ни дели... ...
Глава 12
Летяхме с мотора по булевард Сливница, като Дими изобщо не се притесняваше дали няма да има органи на реда. Аз го стисках през кръста, изплашена от високата скорост, но същевременно сякаш бях оставила разумната Аз назад на тротоара до автобусната спирка. Даже ми се искаше да пищя от скорост ...
АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява. ...
След малко ще заплача от очите ти,
защото много лесно се предавам,
на тембъра ти блъскащ се в стените,
на утрото покрило в сняг паважа.
От буквите изпъкнали по вените, ...
Когато Хитър Петър бил млад, тръгнал да търси работа в града. Един старец, който се занимавал с лютиерство искал някой да му нацепи и прибере дървата за работилницата. Сиромахът се съгласил и грабнал брадвата. След малко минал чорбаджийският син с негови другари.
- Хей, вижте го този дрипльо, какви ...
Аз исках да ти кажа колко много те обичам
Как без теб не мога и да дишам даже
Същността си цяла на тебе ще обричам
И повече няма какво да ти кажа
Без теб нощите ми са празни самотници ...
Гледаш листата, падат лежерно...
понякога ти се иска да си като тях..
да полетиш от високо,
да се строполиш на земята
и всичко наоколо да се превърне в прах... ...
Баба все ми казваше:
- Като умра някой ден, не искам с майка ти да носите черно. Млади сте, не ме жалете чак до четиридесетия ден.
А аз все и отговарях:
- Бабо, ти ще живееш вечно.
Времето изтича, просто си тече,
пораснал съм, а с душата на дете.
Времето изтича като пясък в ръце,
тече си, изтича, живота отминава,
като буйна река то преминава! ...
Зареяло се волно птиче във простора,
разперило безгрижно своите крила.
Щастливо то било, летяло без умора…
А всъщност то било е… влюбена жена.
Но сетне, изведнъж, небето притъмняло, ...