Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол, ...

Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...

Хвърка шарено вретено,
въ́лна пухкава предé.
Мърка котето стаено,
пее старото кюмбé.
Вятър опашат играе, ...

Аз
беше ти.
Ти
бях аз.
Прости, ...

Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...

Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...

Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...

Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...

На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...

Търсих те в думи написани в стих,
в наша тетрадка, вече затворена.
Търсих те и каквото открих,
че любовта ни отдавна е в спомена.
Търсих те в някое разказче мое, ...

ВАРИАЦИИ
(превод от хърватски)
Накрая се стопяваш с бележките и свой си
между своите; след това с единия крак чакаш,
а другият пускаш кой знае къде в ритми, когато ...

Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...

13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...

Аз ще целуна телефона,
защото знам, че си отсреща.
Притихнала като икона,
стоиш безмълвна и гореща.
Повярвай ми, към теб ще тичам ...

Всичко направих за теб.
Продадох душата си.
Дадох ти сърцето си...
Ти ми го върна, но наполовина.
Каза, че не можеш ...

Аз бях заспала, сънувах, ти от нищото дойде.
Зарази ме с твоята страст и зазвънях,
а ти като нежен музикант,
докосвайки струните на своята китара,
ме караше във страст да затрептя, ...

Sanremo 2018
---------------------------------------------------------------------------------
Ле Вибрациони - Толкова сбъркано
Санремо 2018
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Намигване към Надежда
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...

Ирина ТРУЩИНА
На Мила Лазарова
Луна и стих. Халка в позлата.
Вратичка и пътечка край цветята.
Покривка, шита в бод ажурен. ...

Ирина ТРУШИНА
На Мила Лазарова
От твоята ръка тъй ненадейно,
в знак на приятелство добро,
получих дар аз чародеен – ...

Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Със непонятна глъбина
За вас е ребусът на знака.
Луната само над вълна ...

Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Във твоя стих пулсираше живота
и сякаш твойте думи бяха щит.
Със тях зовеше Светлото, Доброто ...

Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...

Die Augen dein wie Meere
den hellen Wege ganz
zur Ewigkeit erklären
mit ihrem netten Strahlentanz.
Die Stimme dein wie Engelslied ...

Понякога съм безпричинно весел -
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел - ...

Живота дава кредит. Голям и без въпроси.
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие,
вярвайки във своето добро. ...

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших н ...

Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...

Да бродим нощем сред звездите,
да търсим своята сред тях,
а да намерим нас самите…
с любов… Дали това бе грях?
С теб двама да летим в мечтите, ...

…И беше тъмно, и беше мокро, и беше блато, и беше шумно, и беше хаос…
А сред Хаоса се носеха всякакви черни сили, които трупаха излишъци и подлъгваха душите хорски да вярват не в Спасителя с филията мас, а в други неща някакви…
И тогава се появи Той. Извади от калта този и онзи, вдъхна лице и мерак ...

11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...

Думите ти - копие пробождащо сърцето,
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно, ...

Днес съм безпаметна.
Вървя през росната трева
и се моля за пречистване.
Не искам да се връщаш в паметта ми –
не искам... ...

Тъй е запленен октомври,
че изглежда няма грижи.
Топъл есенен бездомник:
пред очите ми се ниже.
Разпилява се богато, ...

Преглъщам в мене хиляди въпроси
към времето коварно в този век,
че щастие ли всеки ден ми носи
и чувствам ли се аз, като човек?
Въздишам все по сините простори, ...

Бушуват мислите ми, тъй коварно,
понасят ме във вихъра си дивен.
Сякаш предчувствам образ огледално
на моя, но дали не е привиден?
Нюанси, форми, звуците от песен, ...

Не ми бронирай цялото сърце,
Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!
Със нежно виолетово перце
да мога всяка строфа да напиша.
Да обясня с езика на дъжда, ...