Галят ме звездните лъчи,
добре се чувствам в съня
и сънувам твоите очи,
ала, уви, идва пак деня.
И пак далек си ти, ...

Целуни ме!
Обвий ме в нежните си прегръдки.
И не говори.
Така прекрасна си!
Като невинна сълза в дъгата, ...

Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.
Не знаеше? Вече не чакам. ...

Режеше я като нож
тази болка във гърдите
и не мигваше по цяла нощ
на сина си снимките събираше
Чух я тихичко в нощта ...

Издавам книга. Тя - прекрасна!...
Бе, как наредих тез слова?
Ще стане хит - това е ясно!
И кво ще следва от това?...
За мене статии ще пишат, ...

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора, ...

Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през август ...

Как ухае на дюли живота
и все още е синьо-зелен,
вкус на лято и есенна болка,
сладка круша сред двор окосен.
Жълто грозде провесило чепки, ...

,,Тези малки същества,
дето по гърба ми лазят,
пият разни вещества
и се бият, и се мразят,
ме дълбаят във недрата, ...

...дали съдбата ми се смей –
харесах си едно момче?
За мен усмивката му грей –
стеснително като врабче!
Преди да ми рече – „Здравей, ...

Толкова отговори има в тишината.
И толкова красота в тъмнината.
На тъмно сякаш по-изострени са сетивата
и по-лесно разкрива се душата.
Тихо приседни до мен и ме остави да ти чета душата. ...

Бледосивата луна - на небето,
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен, ...

Скарали се славеят и чучулигата.
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари. ...

Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...

Избрах си всичко сам в живота свой,
избрах на всяка крачка бран нелека,
избрах страдание, тъги безброй,
поех по по-неравната пътека.
Избрах това подтикван от копнеж ...

Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...

(2-6)
Край мен сгъстява се полека мрака,
Звездите никнат – сякаш са цветя,
цъфтящи ароматно в пустошта,
красящи на Земята похлупака. ...

България с Бавария ще мерят си млеката,
а аз предлагам, леко да се дръпнем от софрата
и да помислим – мери ли се тигър с буболечка
или например дребна пеперуда с едра мечка?
Но хайде стига простотии, мили родни братя, ...

Утоли сухотата на бъдното.
Закачи брошка с образ на птица.
Нова песен запей. До отвъдното
следвай себе си. Вместо в матрица,
изживей го живота, препълвайки ...

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

Денят заспива върху дългите ти мигли.
Мълчанието е дворец от тишина.
Две сови, малки нощни лигли,
се смеят в близката гора.
Приятно е във лунната ни стая, ...

Облаци цигарен дим -
будни неспокойни нощи...
Защо сама себе си руша
в мрака на загиващия свят!
Загиващ свят - коварен зъл ...

Свали щита.
Махни завесата.
Нека аз съм зрителя,
а ти главният актьор в пиесата.
Из дълбините на душата си, разведи ме. ...

Ах ти власт,
зейнала си паст,
телата продаде
душите изяде!
Защо толкава желаем, ...

Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха ...

(Не)споделено
Да красиво е, силно е, ясно е
как се гледаме. Непроменено е.
Хем е истинско, хем е измислено.
Скъпо струва ни че забранено е. ...

Вървя сега във есента с чалъми...
Край мен се носи мириса на сняг.
И вее вятър лѝсти от салкъми
край мокрия и на реката бряг.
И плачат облаците във несрета ...

/Лолита/
В шоколаденото щастие,
сред бонбонения рай
в плен на нискострастие
на фантомен господар... ...

Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й п ...

Автор: Генка Богданова
Сбъдна се сънят на Дана
и кметица скоро стана.
Преизпълнена с желание
свика общото събрание, ...

Нима ти си още в заблуда?
Нима не си още разбрал?
Дори и с най-силния удар...
не ще ме събориш в калта...
Ранявай ме колкото искаш... ...

Сънувах те, майчице... В някаква утрин мъглива,
в която се сипеше сняг над пътеките зимни...
Наметната с шала си – тръгнах към теб, да те видя.
И в миг ме прободе сърцето – не пуши комина...
И стегнах сърцето си, мамо. Преглътнах сълзите. ...

И какво от това, че стремглаво препусках
та да стана на двайсет, и на трийсет и две!
Колко малко живях. Колко много пропуснах.
Ако можех минута да върна поне...
Щях да плача от радост щом ми рухват мечтите. ...

Все още идваш в съня ми,
и разпалваш моята страст,
неискам ти да си в ума ми,
да ме обсебваш с твойта силна власт!
Все още те сънувам и желая, ...

Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата. Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен. Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...

(по Закона за местните данъци и такси)
Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали,
препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии.
Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата.
Подпрян на своята лопата, встрани почтително димеше с фас и потни длани циганинът. ...

Посърнала сърна в среднощни срещи.
Просветва светлина в църковни свещи.
Преброден брод към преизподня.
Изровен ров с ръце ще роня.
С взор в земята, теб да зърна. ...

Голямата радост! Голямото чудо! Хубавата Рада му пристана! Колко молби бяха! Колко ходи подир нея! Не! Искала гражданка да става! Искала шапка, чадърче, лачени пантофи... Не щяла да се бъхти на полето и да мирише на обор! И... Ей го! Рада сама му дойде! Хич и не попита, как така, вече не ще град. По ...