ПУТЬ ЖИЗНИ.
Да будет повторено, что Им сказано. Было Ничто. Из неоткуда, в нарушенной пустоте возникала, разрослась изначальная частица всего сущего, и рассеялась по всему Ничто. Как планеты закружат, вокруг ядра святил, так изначальные частицы вертятся вокруг Будущего, - ядро атома окружено притяже ...

С одной стороны сделали «Пиццерию», с другой большой «Магазин электроники», дальше бар «Бессарабские вина» - врут, не время Бабеля, пикетными винами, переделкой поят. Напротив ресторан «Открытие» открыли, за ним новый супермаркет - «Шум дождя» называется. Книготорговлю бабушки, новый строй зажал у с ...

На УЛИ, за любовта, с която ме даряваше!
Животът си отива с едно дихание...
Изтича като капка мед
от восъчната пита на сърцето.
Изгаря тленното до шепа пепел... ...

Обичам те, тъй както ти обича мен
и още няколко милиона,
за които дръзна да се бориш!
В списъците на истински свободните
никога не ще отпаднеш. ...

Девойко румена засмяна,
девойко в китна премяна.
Щом си песен запееш
и славея, че надпееш.
Щом си хоро заиграеш, ...

Беше необичайно топъл януарски ден. Нямаше и помен от малкото останал сняг по улиците, а подухващият южняк придаваше на околността едно приятно усещане за пролет. Тя вървеше бързо и целеустремено по малката уличка, която се падаше успоредна на главната централна. Погледът й както винаги бе скован и ...

В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите, ...

Дали ще си спомням за тебе,
когато черната гостенка
похлопа на моята врата?
Дали ще си спомням за тебе…?
Какво бе за мене ти? ...

По острието на везната
-------
Добре ме виж! На тази ли приличам,
която като мълния посече?
И живата ми плът, подобно хищник, ...

С история вековна, чак хилядолетна
се слави до днес този малък народ.
Постигнал макар целта си заветна,
останал е той без посока, без брод.
А толкова страшни тегла и неволи ...

Къде си дух на Левски? Ела се прероди,
народа твой измъчен, към правда поведи!
Народа твой, за който ти някога загина,
съдбата си отново окайва и проклина!
Докато някой трупа във банки милиони, ...

Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна, ...

Валеше дребен сняг, а снежинките, макар и ситни, тежаха и се забиваха в земята като капки дъжд. Поляната започваше да побелява, но неусетно, лека-полека – грееше някакво тъмно и жълто слънце, пробило кой знае как тежките облаци. За първи път наблюдаваше такова явление, беше мистично и затова отвори ...

Апостоле, какво ни завеща
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...

прохладен вятър
трептят листата на брезата
от докосването

Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз, знам че ще пребъде светлината
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на вятъра бездарен, ...

В XXI век любовта е... с диоптри,
не вижда добре - късогледа е,
търси романтика в портфейлите
и не се впечатлява от жестове.
Не я вини, не го е избрала сама, ...

Денят не почва сутрин,
денят не свършва с вечерта,
денят започва с пърхащите пеперуди,
във свития от щастие стомах!
Денят започва щом слънцето ...

Във дланите си топли ще те скрия
и зимата ще се стопи от мъка,
а вятърът, объркал явно пътя,
върху комина гузно ще се свие.
Сега е нощ и няма нищо друго ...

Да заздравей, да преболи
озъбената тъмна рана
и остриета от стрели
в утробата да не останат.
Във кратък миг да се смири ...

08,00 – 10,00 часа
Първи се появява Здравчев. Едър, ухилен…
- Как е, началство? Къде се скри тоя път?
А в очите му гори любопитство – защо дежурният му поръча веднага да се яви при мен? И защо името му е в списъка, сложен на гишето?
- Зад девет планини в десета… - започвам аз – Но се върнах. И пак щ ...

Понеже сме безгрешни.
Твърде много сме добри,
си плачем безутешни
и пак давим се в сълзи.
Така лъжем за добро. ...

Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...

В робския мрак появи се светлина -
ти даде на българина бъднина,
окови на тиранство разруши,
спаси от зло милиони души.
Затуй народът те обича ...

КАТО ЖИГ
Ще жигосам сърцето ти
с моето име,
за да не ме забравиш.
Болката ще те следва ...

Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,
коприненият паяк връз везмо ...

Годините превърнаха се в дни.
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали, ...

Генерал, до генерала
начело на страната,
а бедната, България,
е на дъното горката!
Първият... на Изток ...

Това не е стихотворение.
И не е за любов.
Тялото ми потъва -
черно расо
в нощен кладенец. ...

Разказ за малката принцеса
Преди много, много години съществувало едно господарство – Царство на насилника. Дворецът бил изграден от камъни и тъй като прозорци нямало, светлина не стигала до него. Стените били боядисани в тъмни краски, в пълен синхрон с тягостното, потискащото и мрачно настроение на ...

Във влака си, тихо е.
Усещаш лека вибрация,
машината потръпва и
се изпълва с живот.
Поклаща се леко назад ...

Видиш ли ги, Василе -
какво правят с историята?
Видиш ли, на 19-ти как
лицемерно те упоменават -
името и делото ти умишлено накърняват? ...

Скок в бездната за изкупление.
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...

Дяконе, прости, почивай в мир!
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...

Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...

Дъждът не спира, капчукът плаче.
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев: ...

Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам, ...