Хей човеко... вдигни очи...
да ти... този, който се наричаш българин...
Огледай се...виж ме...чуй ме...
Аз съм твоята Майчица...
онази дето я наричате Земен Рай... ...

/текстът е представен в оригинал, така, както е бил писан през 2010 г./
Това беше най-хубавата екскурзия, която някога съм имал. Сутринта, когато пътувахме към мястото на тръгване, бяхме с нагласата че групата ще е малка и че ще се пътува в микробус. Но когато пристигнахме, установихме, че се състои ...

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея ...

ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен. ...

Помните ли това предаване? Дето мацки се събличаха и говореха за времето. Ама никой не зяпаше климатичните карти…
Обаче – закриха го. Имат ли акъл тези хора?
Тогава всичко, що се чувстваше все още мъжко, седеше до късно, залепено на синия екран. Да види голата истина, дето сме я чували само. А показ ...

Вземи ръката ми гореща,
тя търси твоята ръка.
Копнежен миг на първа среща,
изгарящ спомен до смъртта.
Открий любовната негá*! ...

По стълба дъждовна пълзи все надолу
една недоспала въздишка
и нечие име и мокро, и голо
заплита в дъждовната нишка.
Светът се страхува (на капки разсечен) ...

- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, ...

В нощите ми идваш,
като сън ефирен,
богиньо моя! Блажени
гърдите, които са те
откърмили – вълчица моя, ...

- Пусти кьопави ръце! Да опустеете дано!...
Грохотът от падналата върху плочките в кухнята тенджера, в комплект с Янините клетви, рязко и нагло нахлуха в главата на все още спящия Минчо, предизвиквайки неимоверно уголемяване на зрителните му органи и ускорен ритъм на сърдечния мускул, автоматично до ...

Не ми е мечта
да ида в Париж.
По- добре
избери Ривиерата.
Престори се на ...

Често в тебе влизам нощем
и изкарвам до зори...
Искам да остана още -
разумът ми казва: „Спри!...”
В теб изплаквам си тъгата ...

И въпреки всичко продължава живота ни,
притиснат в клетката на излъгани полюси
отдавна предадени от страх да не изгубим
посоката – туптяща е болката от думи –
напразно изказани и потънали във забрава. ...

Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...

НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те ...

Момче решѝ върха да покорява сам.
То беше устремено, ала липсваха нозе,
с които да прекрачи Шипка там.
Затуй пък силните тренирани ръце,
изкачваха нагоре стъпалата длан по длан. ...

Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка, ...

Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа, ...

На митинг, хората са смели
Мислят, към доброто да вървят
Имат някакви, неясни цели
Искат времето да завъртят.
Така ще бъде само на площада ...

В сърцето бушуват радостни чувства,
весело и щастливо то се почувства,
в безгрижие си живее и хич му пука,
силно си бие и в небето блещука.
Усмихна се най-накрая сърцето ...

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа, ...

Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини, ...

Парченце хартия
и малко боя...
Какво ли в твоята тайна се крие?
Светлинни нюанси
и Красота... ...

Заговарям всяка,
с думите, които теб бих заговорил.
И когато някоя
с твоя глас ми отговори...
ще те забравя! ...

СЕЛСКИ ДЪЖД
Над селото нощта едва се спусна...
И подстъпите Времето затвори.
Луната пълна в облака се впусна
и нещо с него в тъмното заспори... ...

Поредната рождена свещ угасна...
А милионите желания напират.
Детето в мен не иска да пораства.
И вход за нови приключения намира!
Посоката е слънчева – завихря ...

Наближаваме краят на Пустинята. В далечината се виждат зелените хълмове на Обещаната земя. Долавяме мирисът на дъжд и полски цветя, който насрещният ветрец носи...
С нас са децата ни, които се родиха под изгарящите слънчеви лъчи. Те гладуваха заедно с нас. Деляха с нас болки и несгоди. Радваха се за ...

Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееш ...

Боли ме! Много ме боли!
Не знам къде и от какво.
Душата в тялото кърви.
Проблемът е с неясно естество.
Вътре в мене нещо тежко пърха. ...

Светулка се в косите ми заплете,
щурче в житата тихчко запя,
венец дари ми малко синьо цвете.
Нощес съм най-богата на света.
Елен в копитце сбира ми водица, ...

Има една жена в моето
сърце, има една душа
с моята свързана! И
трябва да разкажа тая
история, в която любов ...

Небе ти дадох –
да се вдигнеш в полет.
Зеници – да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката ...

(На Васил Левски – Апостолът на свободата)
Не смеех да зачена стих за тебе –
тъй необятен, толкова велик!
Едва ли мойта мисъл ще успее,
да те обгърне в яркия ти лик? ...

Навярно аз не съм за теб роден,
и ти живееш в приказка със някой.
Ликът ти нежен се удари в мен –
със поглед ми взриви душата.
Останах по сърце. И по безглас. ...

Лежи народе възбудени,
лежи си кротко, ти лежи.
Под сянката, любима твоя,
ти свойта участ посрещни.
Където сведена главица, ...

Когато на ръба до мен стоиш,
съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,
и изгревът е някак много близко.
Нощта отворила е черна паст! ...

Чумави
Ей, народе, сън ли спиш,
ей, народе, жален гнийш,
ей, народе, в срам мълчиш,
всейде сиротен търпиш. ...

(сонет)
Защо тъй често в детството се връщам
и сещам странна някаква наслада?
Дали защото в сива есен, късна,
все бродя в спомените? А бях млада!... ...