В косите на брезите,
заплетени в ресите,
по белите им ризи
таят смоли- забрави.
В тъжен смях от ехо ...

Грешно ли е, че тебе безрезервно обичам?
Грешно ли е, че за тебе мисля и тебе желая?
Кой да ми каже грешно ли е, че сърцето за теб копнее.
Слънцето гледам и виждам в него твоята нежна усмивка,
звездите нощем вместо тебе ме топлят. ...

„ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”
„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...

На стълбата обществена стъпалото най-ниско
изглежда, сатана за цял живот ми е запазил.
Обаче там спокойно е – почти е нулев рискът
да бъдеш грубо блъскан или ритан...и прегазен!
Как скърца той със зъби, че без власт е да отнеме ...

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...

"Бойко мъничко ме понатисна,
децата ви са болни всъщност,
макар че от крясъците ви ми писна.
Просто сам разкрих своята същност."

Ще проумееш ли изобщо някога,
че страшно много те обичам?
Защо пилеем любовта на вятъра,
от думи с гняв на глас, изричани?!..
Нима си мислиш, че не плача тихо, ...

Потъваме в блатото на живота... Потъваме... дори без да го осъзнаваме – бавно, плавно, рушещо, погиващо... Не са ни виновни технологиите, нито политиката, или великите сили. Виновна е нашата духовна нищета – да бъдем по-далеч от раздорите, от страшното, от непознатото, да живеем ден за ден, да вземе ...

В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...

Живея ли? Или просто съществувам?
Намирам се,
а после се изгубвам.
Сред фалша на очите ти,
в лъжовните ти думи. ...

„демокрация“ -
първа производна ѝ
е сатаната

Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните, ...

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева.Аранжимент и тонрежисьор Кирил Гунчев.

Понякога ми става много скучно.
Дали да регистрирам втори ник,
та нещо интересно да се случи?...
Заспивам вече над пореден стих!...
Да почнат двата ника да се ръчкат, ...

Песента е посветена на шопите.Текст,музика и изпълнение Соня Станчева,аранжимент Кирил Гунчев.

Привет на всички!Реших да споделя с вас песен,която е по моя музика и текст,аранжимента е на Кирил Гунчев.Песента е изпята от мен и е моята препратката към отминалите дни от детството. Надявам се да ви хареса!

Не аз идеята държа и вая:
начало, път, среда… До края.
На мен ми дай да се завръщам
в ей тази виртуална къща.
Да дойда неусетно, да поседна, ...

Всеки Божи ден съчиняваме...
Пожари овъгляват сърцата ни.
g/m
Пожела ми необмислено тръгване,
предпочете доброволната липса - ...

Последното листо
на маргаритката
е капка.
Не ме обича.

Хайде, любов,
престори се
на притеснена за мен.
Изиграй го.
Ти си най-добрата актриса. ...

В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има. ...

Добре де
Добре де, не е мухльо Монтис,
но въпреки това ме дразни
"лошото" във онова двустишие,
написано от него, ...

в измислена
от тебе
вечер
не мисля
вече ...

За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти сторих,
че тъй постъпи? Срамота!
Оставяш ми самó сърцето, ...

Назаем са очите ми. Погледна ли –
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си ...

Не се гордея! Срам ме е ужасно!
От гнусни думи винаги боли.
На вицето въобще не му е ясно,
че щом гърми ще почне да вали.
А то гърми така, че се не трае. ...

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...

Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...

Един ден извикали Хитър Петър да подмени няколко счупени керемиди от покрива на свой съселянин. Жената на този човек не била чистница. Често пъти предпочитала да хвърли замърсените и захабени дрехи, отколкото да ги изпере и позашие.
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...

С червено вино, сърцето си лекувам.
С червено, младо, буйно!
Но в тъмното, сърцето свое
чувам как тиктака в самота.
Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен. ...

/Или за силата и гордия дух на българката/
Било време трудно на робство османско,
тънел в забрава българский род,
вилнеели страх и омраза душмански,
но правата вяра не губела брод. ...

Събудѝ ме през май или юни,
чак когато се стопли морето,
чак когато сред пясъчни дюни
във очите ми слънцето свети!
Чак когато поникнат цветята ...