Уж никаква, ала стена,
която ни дели на чужди.
Ни аз го търсех, даже – на!
от мене той е нямал нужда.
Но вчера просто с некролог – ...

Аудио прочит - Нели чете поезия.

Белият Триумф
Белите крила на ангел
се разпростряха върху мен,
бели херувими
ме целунаха благословено ...

> Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. ...

Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...

НЕЩО КАТО ИЗВИНЕНИЕ
Р. Чакърова
През ситото на чувствата, тъй както всички други,
премина и омразата наред със обичта.
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги ...

Когато някой напусне живота ти необратимо осъзнаваш кое е важно и кое по-малко важно в този живота. Разбираш, че семейството е било най-важно. В една книга прочетох следния цитат: "Да изгубиш семейството си, преди да си създал свое, което да го замени. Това е много особен вид самота...". Определено ...

> „Дъждът е хубав, много хубав даже,
>
> ала когато завали навреме.“
>
> Евтим Евтимов ...

Тя можеше да бъде скрита
в килията, сред куп от ръкописи,
но сякаш провидял искрите,
с друг път ориса я Паисий –
на българите към душите. ...

Пишете, поети! Тефтерът вземете.
Острете молѝва и нека се смее...
Невежият... За него светете...
Слънцето също всички ни грее.
Застреляли поета щом се спрял. ...

Тишината не плаши кварталните гълъби,
полудели от звучно мълчание денем.
Изкълваха просото, така, непокълнало,
и отдавна изгубиха вкус за летене.
Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, ...

"Обичам те" не стига да опиша.
Мисля, просто няма думи за това.
Душата в чувства непознати диша
и влюбени са всичките слова...
"Обичам те" не стига да опиша ...

Любов обичана, възпри нелюбовта,
която шири се и вледенява,
и тласка Те опасно към забрава,
но превърни, Любов, в Любов нелюбовта!
Откакто Твоето сърце тупти ...

Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм. ...

Есенно
Аз пиша есенно,
с боички рисувам,
живота обличам,
във пъстра палитра. ...

..........
Ще съм някъде там...
Толкова близо до теб...
На една крачка...
А всъщност на цяло ...

Петров - пенсиониран полицай, се обръща към току-що пенсионирания си колега:
Станков, доста отдавна не съм те виждал с жена. Притеснявам се за теб.
Станков: Излишно се притесняваш. Нали знаеш, че бях в отдела, който се занимаваше с транссексуалните... Работех дълго време под прикритие.
Петров: Знам, ...

Животът прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва*?...
Затуй и в настоящите куплети
една от тях за вас сега описвам.
Единственият луд във наше село ...

Сърцето ми се сби със разума
в онази селска кръчма.
Разумът разби в него
маса разочарования,
сърцето го замери ...

Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...

Намерих смисълът забравен
леко гладен и унил.
Гледаше ме с поглед празен,
от дъното на бутилката ми
джин. ...

Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...

Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло”.
Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.
Възрастните са длъжни просто да т ...

Къде се ражда доброто?! Къде?!
Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.
Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.
Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.
Подарило усмивка на синева. После подало ръка ...

НЕДЕЙ!
О, ти не ме упреквай
Присъди не раздавай.
От туй не ми олеква...
Ти съдник мой не ставай! ...

Рубая по „Законът на Белла“
от Андромаха (Белла)
Ти каза свършила ти е газта...
когато си минавал покрай мен
и гравитацията си смени оста ...

Следва продължение...

- Той е жив, Нати! Той е жив!
Нати погледна жената, с която споделяха много тайни, объркана. Очите й щяха да изскочат от орбитите.
- Какво искаш да кажеш с това „той е жив”?
- Това, което казвам. Мислехме, че е мъртъв, но не е. Погледни!
Жената с черна коса, също толкова черна, права и гладка като т ...

Когато дните и нощите,
в безметежността се сливат.
Когато думите и мощите,
на светеца във забравата умират.
Когато в твоето лице, ...

Не плача. Не че нямам вече сили,
не искам да пилея свойта болка.
Боя се да не свикна, боже мили,
боя се и сама не зная колко.
Боя се и отново се раздавам, ...

на Шипка всичко е спокойно
паметникът потънал е в кал
мълчат героите забравени
изоставени от народа оскотял
държавата си мижитурка ...

СЦЕНАРИЙ
Доживях да спечеля пари от писателство! Е, не точно пари, но десет литра отлежала сливова ракия, пет големи парцала сланина и едно агне по Гергьовден (след два месеца) са сериозен доход. Необлагаем! Ракията и сланината ги получих авансово, срещу разписка. На това му викали фючърсна сделка. ...

Рицар
Жаден, уморен и гладен
поиска изворна вода.
Да напоява суха жажда,
Той е рицар на своята жена! ...

Стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо.
Първият път, когато те познах,
поникнах в теб,
детелина с три листа ...

Седнах и сам написах си поема,
че в този ден през март се бях родил.
Ще дам на тоя свят, но и ще взема –
дошъл съм, от живота съм попил.
Попих от радостта и от тъгата, ...

Аз зная, че Ти никога не спиш -
великото не се нуждае от почивка!
И сигурен съм, че над мене бдиш,
но в пътя си не правиш никога отбивка.
Сега, на този връх Те моля, Слънце - СПРИ! ...

Син пита баща си: Тате, виждал съм хора с 6 пръста. А има ли такива с два задника?
Бащата: Разбира се, че има. Такива са всички, които поначало са задници.
Синът: А как да се обръщаме към такъв човек?
Бащата: Задник със задник!