Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак ...

Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяп ...

Не, света не е побъркан!
Явно, отново пак съм аз...
Някак си съм много сбъркан,
усещам, че ни има НАС...
Реално мигът ни стига ...

Завиваш я, но тя е будна
и мъжкия ти профил гледа скришно,
очаква те с притихнала възбуда
и й е някак нежно, романтично.
Не иска тя върху себе си завивка, ...

- Добър ден!... Не, не затваряйте вратата. Още не знаете какво ще ви предложа... Ох, ох! Кракът ми.... Оооох... Благодаря! Ще седна... Искам да ви направя стахотно предложение. Нашата фирма - световноизвестната "Енимал планет трейд за еврибоди", ви предлага изключителна оферта. Ето - вижте! Този сло ...

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...

Месечко, ле, месечко,
а дали ти беше там,
когато исках аз да стана най-голям,
когато исках повече да знам,
когато гасна бавно моят плам ...

Слънце в косите.
В облачен ден.
Слънце в очите.
Отново съм в плен.
Цветни петна. ...

Защо така е луднал вятърът,
все тича някъде и търси вещо?
Листа и клонки вдига в шепите
и птици прави ги, от нищо нещо!
Ухажва палаво дърветата, ...

Това, че умееш да пишеш поете,
не значи, че грееш от доброта.
Вехнеш като неполивано цвете,
когато откъснат от теб любовта.
А хората вярват, че можеш поете, ...

... и припомних си аз нощи други.
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо! ...

Дори да обичам, аз няма да кажа,
защото е трудност и много боли.
От думите тичам, събирам багажа
на чувствата остри в нелепите дни.
Не знаем какво е, пилеем и трием. ...

Помни ме! Не ме забравяй!
Помни ме, такава каквато бях.
Усмихната, щастлива.
Помни ме, но не такава, каквато съм днес.
Помни моето първо Аз. ...

Мъжете никога не плачат
Не се срамувай. Поплачи си
на крехкото ми, нежно рамо.
Тук няма никой да те види.
Спокойно! Двамата сме само. ...

Размножение, храна, доминантност –
еволюция стара в нашия век.
Скъп костюм, очила, елегантност –
животинска фасада, проформа човек.
Разширява контакти, умело лавира, ...

(за да е сигурен, че ще го има, когато му дойде редът)
Иска ми се
да ти напиша любовно писмо,
защото ми позволяваш да те обичам
в нашия, паралелния на реалния свят, ...

Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...

На моите
баба Марийка и дядо Стоица Рабохчиеви,
пред къщата на които някога оРÀЙваше тя –
розово-алената роза!
Розичко красива, ...

Розичко, колко
си хубава, БОЖИЧКО,
розичко, болко!...

Само мъртвите ще видят края на войната.
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...

Една жена навънка аз видях,
какъв човек е тъй бързо разбрах,
прегриза тя недъгавост, изпитах страх,
необяснимо колко силен беше моят страх.
Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя, ...

Южен вятър над полята,
топли слънчеви лъчи,
килим застлали са цветята.
Пролет е! Радвай се ти!
Многобройни птичи ята ...

Кой си?
Ако никой не те гледа,
ако не съществуват пари...
Ако животът е песен,
ако теб не те боли? ...

На Емо
Празнувай днес! Наливай звездно вино
и нека дансинг бъде ни Луната!
Не брой горчилките, не брой годините -
за любовта ни няма срок и дата. ...

/посветено/
Нещо дали има,
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие, ...

Единствено за теб ... ще бъда тиха обич.
Дар, който ти се сбъдва късно ... С пролетта.
Една въздишка утринно полепнала
по устните, като копринена роса.
Ще бъда слънчево, потръпващо начало ...

Небесен полъх на
моите съзерцания,
блещукащ лъч през
всичките страдания,
крилата музо, ангел ...

Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...

Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на е ...

С крила е и бръмчи.
Но защо ли не мълчи?
С бръмчене съобщава,
че е тръгнал, да ранява.
Щом ме боцна и тогава, ...

Не ми е тъжно. Радвам се, че свърши.
Че краят всъщност, казват, е начало.
И точката не ще да ме прекърши,
щом днеска пак е слънчице изгряло.
Животът дава множество уроци — ...

Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...

Защо ли ми дават такава задача -
„Мисли позитивно, гледай с надежда!“
От тази задача ще се разплача,
а трябва усмихната да изглеждам.
От съвети премъдри вече ми писна. ...

Понякога в живота е кошмарно.
Изпушвам от излишъци и липси.
Прераждането може би е вярно,
но с всеки нов апокалипсис.
Миражите безспорно са далечни ...

Снощи нещо ме прихвана.
Зърнах на тавата моята луна, на лунната поляна.
В следващия миг с простряна длан,
тя хвана ми ръката в сюжет необигран.
Поведе ме по лунната пътека. ...

Тя се опита да си спомни коя е, но не успя. Потискащото чувство, че личността й се е разпаднала на парчета като изтървана от високо ваза обаче бързо се стопи, благодарение на медикаментите. Унесена в неспокойна дрямка, тя престана да напряга измъчената си глава. Така бе много по-хубаво, много по-спо ...

(За разлика от измислените приказки, тази не е с хепи енд…., защото е истинска)
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улиц ...

*Когато те зърнах
се беше пропил с гнева и страха,
страха да обичаш,
да бъдеш обичан -
повярвай сега! ...