На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))

Нима не сме прашинки – скални капки,
заустени към майката земя?
И в дните наши, отредено – кратки,
целта не е ли простичко – една?
Заченати от сливане на клетки, ...

1. Всяка рискова ситуация изисква презастраховане.
2. Генетичното разнообразие е право пропорционално на броя от притежателите му.
3. Увереността идва с рутината, а самоувереността – с късмета.
4. По-добре умен враг, отколкото глупав приятел.
5. Няма безплатни уроци, един ден всеки плаща цената.

Нощ е! Ела, подай ръка
ще ходим на бал...
там сред звездите!
Когато две сродни души
се преоткрият, ...

Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...

И тази нощ, както много други, не заспах. Предпразничните дни ме натоварваха с мисли. Едни – тягостно тежки! Други – будеха усмивка. Навън вятърът брулеше в стъклата на прозореца. Едри капки дъждовни се плъзгаха по тях като сълзи, събираха се на перваза и потъваха в калната почва. Така моите се стич ...

Пътува само малко момиче в трамвая,
защо е само, а навън е студено, не зная.
Седнало и задрямало е то милото вече,
малко джудже, едно мъничко човече!
Хванало голямата си раница в ръка, ...

В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари! ...

Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...

Българийо, какво се случва?
Какво направиха родино мила...
Наша си... а сякаш чужда,
всеки тръгва за чужбина.
Бягат децата твои, Българийо. ...

Глава 15
Къщата на семейство Симеонови в квартал Бояна не беше никаква къща, а великолепно имение с огромен двор, който даже си имаше път за коли. Входната врата, водеща към двора, естествено бе от ковано желязо и имаше охранителни камери, заснемащи всеки, който би се навъртал около входа. Таксито в ...

През годината на човек му се случват твърде много неща - весели моменти, напрегнати дни, неприятности и лежерни вечери със своето уединение. Има обаче едни по-специални дни в годината. Те са казват, необикновени. Фактът , че са част от последния месец декември и последната му седмица, явно си оказва ...

　
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят за небесен Рай,
но все я карат "както стане". ...

до даването
ЛЮБОВТА СЕ свежда и
самозарежда
...............................................
самозарежда ...

Политически кампании се водят за хора, решили икономическите си проблеми. Затова у нас кампаниите са рекламни…
Обича симфонични концерти – човек все пак понякога трябва да се усамотява…
Толкова дълго сме над пропастта, че го считаме за роден край…
В магазините има всичко, няма желание в портмонето…
...

“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...

Паднаха златни облаци над пустинята от сребро
Сред пустошта портал към друго измерение
внезапно се отвори
Спектрум от незнайни за окото цветове като
възел се преплитаха - ...

Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...

Бог не ми е дал дух на страх,
А на сила, любов и себевладение.
Дори когато падна в грях,
Отхвърлям всякакво обвинение.
За това се яви божия син, ...

Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...

За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...

С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...

Ах, ти земльо родна
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...

Боса пак видях със нова
да танцува боса нова.
Пяха (тя е черноока)
“Очи чёрные” в караоке.
Но жена му, що говеждо ...

По улиците запустели
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери, ...

С тях заобичах
книгите, стиховете
и поетите...
Дълго топлеха
старите ти писма. ...

Пропуква се небето в този сън –
Там Боговете пак са полудели!
Пороен дъжд вали и всичко вън
е под вода от няколко недели!
И на Земята ни изчезват езера! ...

С усмивка весела, звънлива,
пристига принцеса щастлива,
дванадесет жребци възседнала
и от безкрая към нас побегнала.
От бяло злато ù са косите, ...

и човещинáта
уби я парáта...

Помни, че никой не е по-велик от теб и че ти не си по-велик от другите!

Пламъче сред леден свят,
трептиш в световната неволя
и с твоя пламък, непознат,
но силен в светлата си роля.
Тънка струна е душата, ...

Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага ...

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата, ...