Живеещ все за утрешния ден
за следващите месеци, година.
Към бъдещето вечно устремен,
човекът ненадейно се спомина.
Че бъдещето е изпуснат влак, ...

Преминавам през теб...
И затихвам,
всеки път, когато ме галиш по име.
Всеки път, когато спираш дъха ми
и ме търсиш, ...

На Н .
"Пиши! Пиши! " – ми шепне някой,
и аз тормозя белите листа,
а себе си тормозя двойно,
при опита си по-достойно ...

Те слязоха едновременно от влака, от съседните врати на двата скачени
вагона. Любовта пламна още в мига, когато погледите им се срещнаха, очаровани и
ласкави. Гледаха се само за части от секундата, но им се стори цяла вечност този
божествен, неповторим миг, който ги изпълни с възторг, изумление и не ...

Откакто моето бебче ме напусна
Намерих ново място, където да живея
Надолу в края на самотната улица
В хотела на разбитите сърца
Където ще бъда, ще бъда толкова самотен ...

НЯМА ВРЕМЕ
Плъзна ръка по гърдите му, по корема, по-надолу…
– Съжалявам, скъпа, сега нямам време – отметна завивката мъжът ù и бързо се изправи. – Закъснявам за работа.
– Нищо не казвам, миличък. Исках само да проверя.
Все бързат, все нямат време! Не помнеше през живота си да е изричала подобни думи. ...

Булка търся си сега,
Умна да е – не държа.
Луднал съм от тоз мерак,
Как да я намеря, как?
А съм снажен и напет, ...

Крис се отпусна в топлите завивки. Навън започваше да се разразява буря. Ясно чуваше поривите на вятъра и виждаше нахлуването на отблясъците от далечните светкавици. Утрото щеше да бъде свежо, беше последната му мисъл преди да се унесе.
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...

Обичам те, ела.
Подай ръка!
Подай горещите си длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед ...

Този сняг подранил е само прелюдия,
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки, ...

О, несправедлива държаво!
Има ли човек в теб изобщо право
да се защити при самоотбрана неизбежна,
или, ако на нас се случи, просто няма надежда!?

Щом поетът иска да умре,
той трябва да твори,
да превърне в най-чиста поезия
неосъществените мечти.

На Д.М.
Пожелах да те изтрия.
Даже да те зачертая.
В ъгъл хладен да те скрия
на самотната ми стая. ...

Йонада
Към звезди далечни,
всяка нощ поглеждам.
Към красотите вечни,
взор блажено свеждам. ...

на Радка и Койчо
Колко сте мили и добри!
Не бих могъл друго да желая.
Жената меси утринни зари.
А мъжът, до нея озарява... ...

"Обичаш или мразиш – при мен пак ще долазиш!
Времето пилееш или пазиш..."
Рефрен подаденот Смъртта,
че в радост или пък тъга
Тя чака зад последна врата... ...

По бузите ми отминаха тези две сълзи,
не си казахме нито, нито дума, нищо...
Вече всичко си казахме, всичко, всичко...
и вече не се страхуваме от идващото...
Всичко, от което се нуждая, небе мое ...

Пред усмивката на
летния ден
небрежна и алена
полата нави си на кръста
нагази ...

и
достигна
до
лихварство
тръгвайки ...

Песен за песента
Не забравяй никога ти песента,
песента, тя винаги идва последна,
дори да крачи до теб есента
със стъпките мокри, редки, безредни . . . ...

Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч.
Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат.
Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под.
Миризмата на вехто ме обзе. ...

Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любо ...

прочитам
по устните
псувни
пръстите
все средни ...

Носталгия №1
Далече съм!На много километри!
Не знам в кое безвремие съм спрял!
Мен тука чужда буря ме обветри!
А казват хората, че съм успял! ...

Завий ме с одеяло.
Твърдят, че сомнамбулите
не трябва да се пипат.
Разхождам се в съня ти вяло,
а ти не смееш да попиташ ...

Безусловно е трудно да си дадем сметка за основите на мисленето. Те са положени в нас изначално и ние по чисто интуитивен начин се осланяме на тях. Но дали това не е съдбоносна грешка? Едва ли някой от нас се съмнява сериозно в равенства от вида:
1=1, 2 = 2, 3 = 3, etc.
Ала толкова просто ли стоят н ...

Наказвам, за последно, Мисълта,
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...

Приеми
Че по-добре да те бият
На стражари и апаши
И да оплакваш после сърцето си
/предположи, че съм опитна / ...

Март загубих правото да те обичам.
В една минута, без дъх остана любовта ни.
Една птичка пролет не прави,
но една любов топли цяла зима.
За ден трябваше да спра да те обичам. ...

Мъглата хвърли бялата си мрежа
върху дървета, улици и преспи,
преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,
дланта ми лепне върху ръкавицата,
в която тръпнеш, дишаща кошмари… ...

Везни
Тръгнах към вълните. Застанах на мястото където мият пясъка и усетих водата по стъпалата си. Студеничка, но не много. След малко обливаше глезените ми. Постоях малко за да свикна събирайки смелост да се потопя. Не отне много време и се гмурнах под поредната вълна. Не бяха големи, но така обича ...

Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
"-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
Сре ...

Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи. ...

Отново луната в нощта заблестя,
сред тези безкрайни звездици,
разперила в полет красиви крила,
​​​​​​от истински златни жълтици.
Летеше сред звездните пътища тя, ...

Тъжна била есента,
Мрачна и самотна дори,
Но погледнеш ли отвъд това,
Ще видиш как от красота гори..
Ще познаеш есента и в погледа ми, ...

Както напиването -
всяка голяма любов
завършва с повръщане.

Разказах ли ти, как да ме намериш?
Тръгни, когато дойде пролетта
и в майска нощ, ако се разтрепериш,
ще те прегърна, да не си сама!
Разказах ли ти, как да ме намериш? ...