ПАКОСТЛИВАТА НУБЕ
- Бабо, бабо, кажи ни какво видя на тази екскурзия, ама всичко ни раз-кажи!- настояваше Роси.
- И с големи подробности!- не остана по- назад и братовчед й Виктор.
- Добре, добре! Видях неща, които не могат да се разкажат, някога и вие ще ги видите и ще разберете защо.
- Как така, т ...

Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въз ...

- Какво да ти кажа… саените не сме от на добрите и мили същества. Честно казано, ние бихме били последните, с които чуждоземци ще се свържат. Толкова сме покварени… - каза Кейран иронично, палейки лулата си.
Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката ...

Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам, да чакам знаци и отговорите им сама да си разкрия.
Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...

Аз цялата съм снопчета тъга.
Превързва ги в букет далечината.
Ако не се взривя, не се взривя сега,
ще ме прегърне пакосникът вятър.
Напусто се оглеждам нежно аз ...

Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...

Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -
едно дете с неземна чистота.
Възкръснах от косите ти вълшебни. ...

Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...

Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак ...

Глава 21
Когато отворих очи, напускайки видението, Виктория тъкмо казваше нещо. Беше прекъсната от рязкото ми поемане на дъх, когато мисълта за леля ми и за плановете на Лидера изпълни съзнанието ми. Измести с трясък всичко от там. Виктория млъкна в средата на изречението си.
-Видение? – попита ме т ...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

И през зимата може да се случи -
пътникът да спре пред твоята врата.
Ако е ангел - ще носи светлина
и твойта доброта ще се отключи.
Да срещне тебе - дълго той е чакал. ...

"Ти си черешовите небеса..."
М. Карбовски
Ще се взривят черешовите небеса
и върху него ще се сринат-
повярвал в най-голямата лъжа, ...

Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...

Не ме оставяй сам,
птиците отдавна отлетяха
отнесоха със себе си
Надеждата
скрита под перата ...

НЯКОЙ ЧУКА
-Някой чука!
Идвам, идвам!
Старият стол отронва въздишка.
Подът жаловито поскърцва. ...

Само в него имам покой,
Единствен си, Исусе мой,
Близо ти до мене стой,
Аз ще бъда вечно твой.
Ти си моето сияние, ...

Писмо до Бог
Боже, докога ще ме боли?
Вечна ли ще бъде самотата?
Докога душата ще скърби
на търсещия Истината свята? ...

Забележка: Пълното заглавие на рецензията е "Пътуване из приземеното небе в „Прелял капчук“ на Донка Василева

Тих Вулкан
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо. ...

-От какво най-много те е страх?
-От това да ме забравят!
От това да запее монах,
а те нищо да не правят...
Ще бъдат ли тъжни въобще? ...

Сонувањето во празно
е бесплатно
а сепак чини прескапо.
Никој не предвидува
каде ќе заврши ...

Клиент стои в паричен салон на банката и се чуди към кое гише да се насочи. Учтива млада служителка го пита:
- Здравейте, господине, ще теглите ли?
Мъжът с усмивка се насочва към нея:
- Ооох, аз "тегля" цял живот, момиче, 'ми да видим дали имам превод …

сбогуване
последна сълза в окото
на кучето

Чукайте се нежно!
За да не се счупите
от удоволствие...
Все пак предстоят
още весели празници!

Не мога да се позная.
И ти се питаш коя съм.
Изпихме омайната чаша,
утаи се на дъното - навик.
Бе лято до вчера знойно, ...

Петък вечер
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по фи ...

Осми ден. Пореден ден от живота на Мими. Всичко беше прекрасно. Мими пак ходи на детска градина. Пак разказа приказка на децата, пак играха, писаха и смятаха до 10. Забравих да ви кажа, че Мими е в предучилищна група и там не само играят, но и учат буквите и числата от 1 до 10. Така премина деня на ...

Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...

Бля, бля, бля общи приказки, не можах да го дочета. Повръща ми се от автора и неговите многознайни претенции. Разтяга локуми, та се къса. И какво толкоз важно сподели? Всеизвестни клюки и политикански разсъждения. Уау, как ме грабна целия, през кръста. Въх, какъв акъл, ум да ти зайде. А не може два ...

Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.
Очи, които твойте са пленили ...

Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...