Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?
Върти се постоянното вретено. ...
Вартимей съм, чедо! Старият слепец,
който днес не иска с чудо да прогледа.
Тръгнал от иглата - карам до конец.
Слушай ако искаш. И драсни два реда.
Ирод беше нявга злият властелин. ...
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
На пейката пред блока сяда вчера Страти
и някак дълго с любопитство ме оглежда.
Чета си вестника, а той главата клати,
мустак подръпва и започва да нарежда:
„Стоичко, бе, прощавай за въпроса, значи... ...
На твоята песен попивам лъчите.
Без слънчеви дни аз потъвам в тъга.
Но ти си далече и много са дните...
Аз срещата наша сънувам сега.
Докосваш ме нежно, ...
Примирен във съдбата се взирам
със пречупени бели криле
и дори света да разбирам...
аз загубих те без да те имам
Примирен във живота, примирен в любовта ...
Пиша това за онези, които се различават и за тия, които вече го знаят. Понякога осъзнаваме неща за нас които са били за нас като във мистерия, стряскаме се и прибягваме към мисълта, че може би нещо не е наред с нас. Със старанието си да впечатлим някого само за да ни хареса правим огромни грешки, сл ...
Изстрадали сме двамата по равно,
разбирам, че сърцето ти е свито,
но моето е като твоето кървяло,
и не веднъж, а трижди е разбито.
Веднъж ли тръгвала съм обвинена, ...
Кажи ти моите и аз твоите кривини,
па да се поправим и да вървим наедно.
Васил Левски
Не си ти наш народен предводител! Не си –
народа, щом превръщаш в избиратели, ...
С уважение и респект към Оскар Уайлд!
Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте! ...
Когато вън е още тъй студено –
предпролетно, а пак сковано в мраз,
затрупано от сняг и вледенено
в компенсаторна февруарска власт,
и още зъзне крушата на двора ...
Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...
И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново? ...